Витамин В12 според Системата на човешкото хранене – 2 част от Д-р Георги Гайдурков

За тази цел практически обаче какво трябва да направим? Нека да кажем първо, че витамин В12 се съдържа само в животински продукти. Коментираше се до скоро за еквивалентни, за алтернативи на В12 в растителни продукти, както в спирулината и в други растителни продукти. 

Оказва се обаче, че по-скоро този В12 има различна структура, така че хващайки се за рецепторите, по-скоро намалява усвояването на оригиналния В12. И може да действа като се хваща за рецепторите, но всъщност той възпрепятства усвояването на истинския, така да се каже, на необходимия, оригиналния В12, който е физиологично активният. 

Витамин В12 се съдържа само в животинския свят, но не в еднакво количество. Всъщност в месото, в мускулното месо, той не е много. Потребността, учените казват, изчислено, е около 2 микрограма на ден средно. 

Ако разчитаме на мускулно месо, да кажем на филе, контра филе, на пържолка или на нещо друго, би трябвало да консумиране около 400 гр. месо на ден, което всъщност е много, особено за децата, защото ако ние ядем толкова много месо, особено ако то е термично обработено, то дава много киселинност, много отпадни вещества – урея, креатинин, пикочна киселина, които изгарят нашите органи т. е. нашето тяло не е приспособено за такива високи нива на прием на месо, респективно на азотни тела в кръвта. 

Има някои животински продукти, които имат много високо съдържание на В12 и ако ние ги гарантираме в нашето меню, ние гарантираме В12. Нека първо да кажем, че това са морските дарове, защото известна е средиземноморската кухня, средиземноморската диета, както някои я наричат, макар, че „диета“ означава хранене на болния човек. Средиземноморската кухня се слави като една от най-здравословните сред популярните кухни, сред популярните стилове на хранене. 

Тя съдържа много морски дарове и те съдържат много В12. Октоподи, миди и други мекотели. Някои риби съдържат повече В12, като скумрията. Други – по-малко, като сьомгата. Морските дарове са вариант, но там, където те не се ловят, е съмнителен техният произход и съответно аз не бих препоръчал те да са основния регулярен източник. 

Има един друг продукт, който има огромно депо на В12, защото природата предвижда този орган да бъде хранилището, там да бъдат резервите на В12 и това е черният дроб. Както в човешкото тяло, така и в телата на домашните животни, черният дроб е резервоар на витамин В12 и ако ние регулярно, макар и да е много малка, така да се каже, „гурме“ порция от черен дроб включим в нашето меню, ние ще гарантираме В12. 

Емпирично, една порция от 150-200 гр. на седмица черен дроб би гарантирала за здравия човек вноса на витамин В12. Този черен дроб може да го ползваме в различни рецепти. Обикновено препоръчваме да не е дълго термично обработен, под форма на домашни пастети. Много рецепти може да включим, дори в кайма, която приготвяме ние можем отчасти да включим и черен дроб. Така, че черният дроб  наистина е един от добрите източници на В12. 

Нека да обърна внимание на нещо много важно, защото всекидневно при мен редовно идват месоядци, които казват – аз не сядам без месо – а виждаме дефицит на В12 и дори клинично проявено. И фактически, те консумират и тези продукти, за които стана дума, и въпреки това имат дефицит. На какво се дължи този странен факт там? 

Както споменах, важно е как комбинираме храните, защото витамин В12, нека да напомня отново, той е водоразтворим, той се усвоява, той въобще се метаболизира, неговата обмяна е свързана с водна, с йонизирана среда, а не с липидна, не с мазна, мастна среда. Най-простичко казано, ако ползваме много екстрахирани продукти – олио, зехтин, кокосово, друго палмово масло тази мазнина слепва молекулите на В12, те няма да се усвоят. Или прави филм, така, че вътрешният интринзик фактор няма да може да се отдели от стомашната лигавица, да се свърже  с В12 и този В12 няма да бъде усвоен. 

Вижте също:

Част 1