Защо детето ми заеква? от Д-р Мариан Гарбър

Използвани са материали на Стивън Гарбър, Мариан Даниелс Гарбър, Робин Фридман Спизман

„Зззззззащо говориш така?”, имитирайки се обръща малката Еви към човека срещу нея, който заеква. Настъпва неловко мълчание на масата, пълна с хора, а родителите на момиченцето искат да потънат в земята от срам. В същото време едва сдържат смеха си от всъщност съвсем невинния въпрос на учуденото мъниче.

Без значение какво смята слушащият в един разговор, заекването е много по- мъчително и разстройващо за човекa, който говори и страда от него, отколкото за отсрещната страна. Един звук, сричка, дума или фраза се повтаря многократно или говорещият просто блокира на една конкретна дума. 

И колкото по-дълго не може да произнесе думата, толкова повече човек се притеснява, което пък засилва още повече заекването и се озовава в омагьосан кръг. Интересен факт е, че заекващите обикновено са мъже и много по-рядко се проявява при жени.

Често се случва малките деца да имат период на заекване, докато напълно овладеят речта. Това заекване дори може да се влоши, ако хлапето се чувства тъжно, тревожно или ядосано. В крайна сметка обаче, 4 от 5 малки деца на възраст между 2 и 5 години, които страдат от заекване, успяват да го израснат. 

Когато заекването продължава и след предучилищната възраст, детето може да развие допълнителни придружаващи тикове като учестени мигане или дишане, чрез които се опитва да подтисне заекването. 

Заекването не се случва постоянно и повечето хора, които имат този проблем, се затрудняват при произнасянето на точно определени думи или звуци. Именно очакването, че трябва да ползват тези думи в конкретни ситуации, водят до проявата на проблема. 

Голяма част от хората, които заекват при нормален разговор, нямат такъв проблем, докато пеят песен или говорят на друг език, различен от родния им. Ако детето ви има сериозен и постоянен проблем със заекването, вероятно ще имате нужда от допълнителна помощ, за да го преодолеете. 

Отговорете си на следните въпроси, за да имате представа каква е ситуацията в неговия случай:

• Откога заеква?
• Проговори ли по-късно?
• Заекването оказва ли влияние на развитието на речта му?
• Може ли да посочи конкретни думи и фрази, които го затрудняват и заеква, когато ги произнася?
• Какво точно прави, когато заеква?
• Мисълта на детето работи ли по-бързо от устата му, така че то да среща трудност при изговарянето на определени думи?
• През цялото време ли заеква или само в определени, стресови ситуации?

Ако детето ви има допълнителни речеви затруднения, трябва да се обърнете към логопед, който да ви помогне за решаване на проблемите. Наред с това вкъщи също може да помогнете с различни техники за справяне с проблема.

В ранна възраст

Когато дъщеря ви все още се учи да говори, бъдете търпеливи и не бързайте да завършвате изречението вместо нея. Разговаряйки, винаги използвайте цели изречения, а не накъсани фрази. Без да е твърде очевидно, забавете леко собствената си реч, така че тя подсъзнателно да направи същото със своята. 

Запазвайте спокойствие

Дори в най-напрегнатите ситуации се опитвайте да контролирате емоциите си, така ще помогнете на детето си също да не се изнервя. Ако вие самите като родители сте напрегнати, това със сигурност ще рефлектира и върху мъничето. 

Опитвайте се винаги да поддържате спокойна атмосфера у дома, независимо дали сте имали проблеми в работата или имате недоразумения с половинката си. Заекването е възможно да се задълбочи, ако детето ви се чувства притеснено и напрегнато или усеща негативна реакция от страна на слушащия го. 

Когато е под стрес, гласовите му струни се стягат, а дишането му се учестява, което от своя страна затруднява речта. 

Правете упражнения

Повечето хора, които заекват се опитват да се справят с думата или фразата, която ги затруднява, докато не успеят да я кажат гладко. Вместо това, кажете на детето си да спре да говори за малко, да си поеме въздух и след това да опита отново да говори, докато издиша. 

Намерете подходящи упражнения или попитайте логопеда за такива и научете сина си да ги прави. Концентрирайте се върху врата, раменете, гърдите и корема. 

Помолете го да постави едната ръка върху гърдите си, другата върху стомаха. Докато вдишва, стомахът му трябва да се повдигне леко над нивото на гърдите. Освен това, докато говори, въздухът трябва да преминава през гласните струни. 

Заекването често затваря пътя му, докато говорещият се бори да се справи с проблема в дадения момент. Покажете на сина си как да диша през устата. Научете го да казва думата „релакс“, докато бавно издиша.

По-ниският тон помага

Когато човек е под стрес, тонът на гласа му естествено се повишава. По-високият тон изисква повече въздух и повече напрежение върху гласните струни. Поддържането на по-нисък тон на говорене може да редуцира заекването.

Направете списък на трудните думи и фрази

Повечето хора, които страдат от заекване знаят добре кои са звуците, думите и фразите, които обикновено ги препъват. Седнете заедно с детето и заедно направете списък с тези, които го затрудняват.

Давайте поле за изява

Много от хората, които заекват, говорят съвсем гладко, докато водят диалог с близък човек. Разговаряйте непрекъснато, но бавно. 

Можете също да седнете с детето и заедно да започнете да четете стихотворение, постепенно понижавайте тона си, докато спрете напълно и то продължи да чете само. Друга полезна техника е да ползвате метроном на много ниска скорост, която да следва, докато говори.

Канете на гости негови приятели и ваши близки, с които детето се чувства добре. Организирайте пижамено парти с най-добрия му приятел от училище и вечеряйте заедно, разговаряйки на различни теми. 

В тези ситуации винаги окуражавайте сина си да използва всички нови научени техники за намаляване на заекването. Ако все пак започне да заеква, помолете го да спре да говори за кратко, да поеме дълбоко въздух и след това отново да започне да говори, докато издиша.