Защо детето ми не проговаря? от Иван Карагьозов

Преди всичко нека изясним една връзка между говорното нарушение (неговоренето) и проблемното детско поведение. Доказано е, че децата, които не могат да изразят чувствата, нуждите и желанията си вербално (чрез говорене) са в нарастващ риск от значителни фрустрации. Тревожното е, че повтарянето на тези фрустрации може лесно да доведе до проблемно поведение. Ясно е, че е от значение не само говоренето, но и говоренето със съдържание. 

Друг феномен, който е необходимо да се изясни, се крие в терминологията „забавяне” и „разстройство”. Има случаи, когато деца на две или три години още не са проговорили и тогава те биват поставени в категорията „забавяне”, без да има явна и ясна причина за това, освен липсата на говор. Закъснението предполага, че съществува възможност да се „догони” нормалността, докато при разстройството говорим за развитие, което не е типично. 

По принцип в развитието на говора при децата има своеобразни стадии. На 18 месеца детето може да казва „не” и използва около 10-ина или повече думи. Тогава то вече разбира имената на познатите и обичайни предмети и отговаря на въпроса „Какво е това?“. Също така то вече разбира и прости команди. 

На две годишна възраст детето вече използва по-голям обем от съгласни, посочва назовани от възрастния части от тялото си. В тази възраст детето използва комбинации от две думи и се забавлява да слуша истории. Вече е способно да назовава картинките в книгата с приказките, като може и да пее песнички. В речника, който използва, има поне 50 думи. 

През третата година детето вече успешно произнася съгласни и е способно да разбере сложни инструкции. Може да участва в кратки разговори, като включва три или повече думи в изречение. Започва да пита „Защо?“ и умее да води разговор за случилото се вчера или през изминалата седмица. 

На четири години детето говори с пълни изречения и граматиката му се доближава до граматиката на възрастните. Тогава то започва да задава множество въпроси и отговаря на въпроси като „Кой?“, „Как?“ и „Колко?“ 

В петата година детето може да обясни как се използват предметите и може да отговори на въпросите „Кога? и „Защо?“. Използването на езика на тази възраст включва възможността детето да говори за минали или бъдещи събития. 

Някои от състоянията, които се свързват с нарушенията на речта са:

• Апраксия – това е неврологично разстройство на речта, което засяга способността на детето да планира и изпълни последователните движения на устата, които са нужни за речта. Различават се няколко разнородности на апраксията, които описват различните дефицитни състояния.  
• Фонологично разстройство – това са трудностите с правилата или по-скоро – начините и пътищата, които са необходими за достигане на разбираемо комбиниране на звуците. 
• Артикулационно разстройство – това е състояние, в което съществуват трудности с произнасянето на звуците. 
• Затруднения в езиковата или слуховата обработка – това състояние обхваща трудностите за четене, приемане, анализиране, организиране, запомняне и възпроизвеждане на информация. Познато още като „централно нарушение на слуховата обработка“. 
• Дизартрия – това е неврологично разстройство, което засяга мускулите, заети в процеса на произвеждане на реч. Това са устните, езика, мекото небце и бузите. Това състояние може да засегне и вокалното, и респираторното качество на звука.   
• Заекване или дисфлуенция – описва състоянието, когато има повторяемост на един звук и обикновено започва в началото на думата или фразата. 
• Експресивно разстройство на речта – представлява състояние, което се характеризира с нарушена способност за вербално изразяване. Нарушена е способността да се използва експресивната реч, типична за връстниците им, но разбирането е в нормални граници. 

Независимо от класификацията, ако имате съмнения за детето си – посетете специалист, който ще извърши квалифицирана оценка на състоянието му, която ще е обективна, а прегледът ще е направен с правилен инструментариум. Не забравяйте, че има деца, които просто закъсняват в проговарянето. 

Няколко трика, които можете да изпробвате, за да установите дали детето ви чува, са, като зададете реверсиращ въпрос. Например: „Банан ли искаш или ябълка?“ и след малко го питате отново: „Не разбрах – искаш ябълка или банан?“ Има случаи, когато децата не разбират, но са великолепни имитатори и ще кажат, това което вие сте казали като последна дума. Именно, за да проверите дали всичко е нормално, можете да използвате реверсиращата техника. 

Друг трик за проверка на вниманието на детето е да поискате да ви подаде предмет, но без да се вторачвате в предмета. В този случай ще разберете дали детето ви разбира и различава предметите. А когато рисувате с вашето дете, можете да работите за посоките, като например му кажете да сложи листа под блока. По този начин ще разберете дали детето схваща пространствените понятия. 

Независимо от всичко, ако искате да работите върху говорно-езиковите умения на вашето дете, четете му често. Ако детето е в билингуална среда изберете езика, с който вие се чувствате спокойни да говорите с детето. Говорете с детето правилно и чисто, като използвате истински думи и не на последно място – проявете уважение и заинтересованост, когато детето ви говори.