Преглеждания: 1984
Защо искам да отслабна? Това е въпросът, който задавам на моите клиенти, всеки път, когато дойдат в кабинета. Всеки отговаря различно. Някои – защото не могат да си облекат дрехите, някои – защото имат висок холестерол, някои – защото не могат да се наведат, някои – защото имат киселини в стомаха, някои – защото имат висока пикочна киселина.
Но, в крайна сметка, причината за отслабването не трябва да се базира на един фактор. Качеството на живот трябва да се гледа цялостно и това е единственият начин, по който можем да мотивираме една промяна в храненето. Защото, в крайна сметка, има и по-големи дрехи, които можете да купите и немалко пъти хората казват, че ще си вземат едни по-широки панталони и по-нататък ще свалят килограми.
Или лекарят ги е изплашил, че трябва да си променят храненето, защото холестеролът им е висок. Но в последствие могат да вземат и лекарства за това и т.н., в много други подобни ситуации, когато мотивацията ни се крепи върху емоционални или медицински фактори, тя много често рухва бързо.
Промяната, която човек трябва да нанесе в храненето си, трябва единствено да е с цел той да се грижи за себе си. Предизвикателство е един човек да си промени храненето, да се научи да се храни и да открие „неговото“ хранене и в един момент да се освободи от това постоянно мислене кога, колко да яде, кой диетолог, коя диета да започне.
Това е важно, защото храненето е процес, без който не можем. Няма как без да се храним. Но храненето не трябва да ни създава проблеми. Мотивацията трябва да се крие и намери в това да се грижим цялостно за себе си.
Разбира се, не е необходимо всеки да ходи с плочки на корема. Ако някой иска да го направи, нека да го направи, но в крайна сметка е важно ние да сме в зоната на комфорта и да се чувстваме комфортно в тялото си. Не само физически, но и психически.
Защото, можете да виждате някой човек, който очевидно изглежда с една перфектна фигура и вие мислите, че той е щастлив, но бихте ли могли да предположите, че този човек, за да поддържа тази фигура, е принуден да яде само по три ябълки на ден и зелена салата? Така че ето как се разминава физическия с психическия аспект. Тези неща трябва да са в абсолютна координация.
Предизвикателство е един човек наистина да си промени навиците и храненето, но много често хората са склонни да влизат в ролята на наказания човек с диета. Трябва наистина да се разбира и трябва храненето да е един процес, който се ръководи с цел този човек да се научи да се храни, а не да мобилизира търпението си, за да изпълни някакъв режим в някакъв ясен срок.
Защото, когато някакви процеси са на базата на търпението – например, „15 дена ще ям ябълки!“ – знам, че след 15 дена това ще свърши и аз си мобилизирам търпението. Но търпението ми изяжда волята и в последствие нещата много лесно се изпускат.
Също така, много често намирам грешката във връзка с мотивацията в това, че хората се мотивират, когато свалят килограми. И когато виждат кантарът да не върви надолу или пък да върви бавно надолу, това ги демотивира и ги връща обратно. И наистина е парадокс, защото изглежда, че тези хора избират напълняването вместо това да свалят бавно килограмите.
И за това кантарът и меренето в къщи е един фактор, който абсолютно рискува нормалното и правилното хранене. Една моя клиентка го описа най-добре: „Когато стъпя сутрин на кантара имам чувството, че играя на руска рулетка“. Така че няма причина да си рискувате настроението рано сутрин на кантара. Вижте процеса на храненето като цялостен процес.
Едно нормално хранене изисква една добра организация и дисциплина около храненето. Не изисква воля и търпение. Ако аз правя нещо, което ме тормози психически, колкото и да ми даде свалянето на килограмите и добрата фигура, това не може да представлява грижа за себе си и бих могъл само да го изтърпя.
Мотивацията да променя нещата, да променя храненето в къщи, да променя храненето на децата – което е много важен момент. Това трябва да се случи незабележимо, съвсем спокойно, без приоритет в едно обичайно, преобладаващо ежедневие. Хората се стремят да следват един режим или да пазят някаква диета ревностно, състезателно, отказвайки социални контакти.
Но, в крайна сметка, колко време мога да отказвам социални контакти? Колко време ще отказвам да ходя някъде през уикенда? Няма как, именно затова е важно да се мисли храненето и диетата (и когато говорим за диета, винаги говорим за нормално хранене, не за глад, не за странни диети и режими), трябва да се случва в едно обичайно, преобладаващо ежедневие и ние трябва да се стараем да придадем на този режим преобладаващ характер. Искаме да се случи в едно обичайно, преобладаващо ежедневие, а не точно през уикенда в Банско.
Слабото тяло се е превърнало в самоцел. То отдавна е загубило основната идея, която стои зад него – здравето. Светът е станал толкова суетен, че здравото тяло, недебелата фигура, която е била символ на хармония се е превърнала в естетическа категория. Доказателство за това са и често чуваните фрази „отслабвам за морето“, „зимата се отпуснах“, „дрехите не ми стават“ и подобни.
Често мотивите за отслабване са като еднопосочна улица – високо кръвно, лош холестерол, двигателни проблеми. Тялото ни е запуснато до степен, при която изборът е дали да отслабна и да живея или просто да продължа към пропастта. Тогава сме уплашени, объркани и просто се борим да оцелеем. Довели сме се до стрес и крайна точка.
Много по – рядко мотивацията се корени в желанието да сме активни, енергични, да живеем качествено и да бъдем полезни за себе си и близките ни. Тези по – глобални насоки не ни карат да ядем ябълки и чай за 2 седмици и след това да се върнем „към нормалното“. Те са възприети ценности, които ни водят не просто към друго хранене, а към друг начин на живот. Тогава борбата с килограмите не е изпитание, тялото ни не е в постоянна война с лакомията ни. Най – често сме и доволни от живота си, по – уверени сме и възприемаме всичко около нас по различен и позитивен начин. Това е нов мироглед, нов начин на живот и по – висок жизнен стандарт. А кой не би искал да живее по – добре и по – щастливо?