Защо искам да отслабна? от Ипократис Пападимитракос
Защо искам да отслабна? Това е въпросът, който задавам на моите клиенти, всеки път, когато дойдат в кабинета. Всеки отговаря различно. Някои – защото не могат да си облекат дрехите, някои – защото имат висок холестерол, някои – защото не ...Въпроси и отговори по тази тема (0)
Слабото тяло се е превърнало в самоцел. То отдавна е загубило основната идея, която стои зад него – здравето. Светът е станал толкова суетен, че здравото тяло, недебелата фигура, която е била символ на хармония се е превърнала в естетическа категория. Доказателство за това са и често чуваните фрази „отслабвам за морето“, „зимата се отпуснах“, „дрехите не ми стават“ и подобни.
Често мотивите за отслабване са като еднопосочна улица – високо кръвно, лош холестерол, двигателни проблеми. Тялото ни е запуснато до степен, при която изборът е дали да отслабна и да живея или просто да продължа към пропастта. Тогава сме уплашени, объркани и просто се борим да оцелеем. Довели сме се до стрес и крайна точка.
Много по – рядко мотивацията се корени в желанието да сме активни, енергични, да живеем качествено и да бъдем полезни за себе си и близките ни. Тези по – глобални насоки не ни карат да ядем ябълки и чай за 2 седмици и след това да се върнем „към нормалното“. Те са възприети ценности, които ни водят не просто към друго хранене, а към друг начин на живот. Тогава борбата с килограмите не е изпитание, тялото ни не е в постоянна война с лакомията ни. Най – често сме и доволни от живота си, по – уверени сме и възприемаме всичко около нас по различен и позитивен начин. Това е нов мироглед, нов начин на живот и по – висок жизнен стандарт. А кой не би искал да живее по – добре и по – щастливо?
Слабото тяло се е превърнало в самоцел. То отдавна е загубило основната идея, която стои зад него – здравето. Светът е станал толкова суетен, че здравото тяло, недебелата фигура, която е била символ на хармония се е превърнала в естетическа категория. Доказателство за това са и често чуваните фрази „отслабвам за морето“, „зимата се отпуснах“, „дрехите не ми стават“ и подобни.
Често мотивите за отслабване са като еднопосочна улица – високо кръвно, лош холестерол, двигателни проблеми. Тялото ни е запуснато до степен, при която изборът е дали да отслабна и да живея или просто да продължа към пропастта. Тогава сме уплашени, объркани и просто се борим да оцелеем. Довели сме се до стрес и крайна точка.
Много по – рядко мотивацията се корени в желанието да сме активни, енергични, да живеем качествено и да бъдем полезни за себе си и близките ни. Тези по – глобални насоки не ни карат да ядем ябълки и чай за 2 седмици и след това да се върнем „към нормалното“. Те са възприети ценности, които ни водят не просто към друго хранене, а към друг начин на живот. Тогава борбата с килограмите не е изпитание, тялото ни не е в постоянна война с лакомията ни. Най – често сме и доволни от живота си, по – уверени сме и възприемаме всичко около нас по различен и позитивен начин. Това е нов мироглед, нов начин на живот и по – висок жизнен стандарт. А кой не би искал да живее по – добре и по – щастливо?