Животински продукти в Системата на човешкото хранене – част 1 от Д-р Георги Гайдурков

В системата на човешкото хранене във вечерята можем да предложим и животински продукти. Винаги казваме, че по желание тези порции могат да бъдат разменени по друго време – можем да разменим местата на обяда и вечерята според нашето желание и според нашия трудов ритъм. Основното правило, което спазваме и което е изключително важно в системата е, че тези продукти избягваме да ги обработваме термично. 

Опитът показва, че това, което е известно за месата в частност е, че стават изключително вредни, включително и канцерогенни. Да кажем например в една изключителна студия, може би една от най-големите в историята на нутрициологията и въобще на влиянието на храната върху заболяването – това е Китайското проучване (Тhe China Study) – там е установено, че колкото повече животински продукти се консумират, толкова повече нарастват дегенеративните заболявания. 

Това наистина е така, но там се пропуска нещо изключително важно, което ние използваме конкретно в нашата система. Оказа се на практика, че токсичният и канцерогенният ефект на месата идва от термичната обработка. И се оказа, че тои фактор е толкова мощен, че дори хищни животни като домашните кученца и котки – това са хищници, те от природата са конструирани да се хранят почти изключително само с месо – нека да си припомним и този прост факт, че всички домашни кучета и котки над десет годишна възраст изключително умират от рак. 

Това е статистиката на ветеринарите. Как така хищник не понася месо? 

Никой в природата не е виждал такова чудо, такъв скандал – хищникът да не понася месо и месото да е вредно за хищника. Никъде в природата вълци, тигри и лъвове не умират поголовно от рак. Но това става с нашите домашни любимци, които са хищници. 

Нека си спомним какво даваме на нашите домашни любимци – даваме преработени меса. И това, което се опитвам да кажа е, че дори хищникът, който е конструиран да консумира месо, това да е неговата основна храна – и той не може да издържи на обработеното термично, или както и да е, месо.

Храним ги с едни топчета и тези животинки умират. Ако хищникът не може да понесе термично и технологично преработеното месо, то как ние ще го понесем?

Това е категоричният извод в системата, която практикуваме. Животинките продукти увреждат със своята термична обработка. Парадоксът е, че много пъти човекът обработва термично тези продукти, за да може да ги стерилизира, за да се предпази от различни инфекции и заболявания, от паразити. Парадоксът е обаче, че когато консумираме термично обработено месо, веднага се активира нашата патогенна флора и се разболяваме. 

Тоест всеки един от нас носи един свят от бактерии; всеки един от нас носи в малка степен и от така наречените условно патогенни бактерии, а и въобще микроорганизми и вируси, но когато консумираме такава разложена храна като термично обработен животински продукт, тази флора се активира и ние скоротечно се разболяваме. Разликата между хората е единствено в количествен аспект – при едни действа много бързо, както е например лично при мен; при друг е със закъснение или е нужно малко по-голямо количество за този ефект. Но при всички термично обработеният животински продукт уврежда. 

Оказа се обаче, че причината не е толкова в самото месо, колкото в тази трансформация, която настъпва при термичната обработка. Най-вероятният отговор, това е емпиричният факт, е този, че всяко месо съдържа в себе си процент мазнини, дори и т.нар. постно месо. И тази мазнина при термична обработка деградира до най-тежките токсични деривати. 

Затова винаги казвам, че термично обработената мазнина всъщност е най-вредният фактор в нашето хранене. Ние избягваме да добавяме мазнини и особено – термично обработени. Но ако консумираме термично обработени животински храни, ние ги приемаме и се разболяваме.

Как обаче можем да ползваме тези продукти без да ги обработваме термично? Можем да ги ползваме, и то не в екстравагантни нововъведения, а в традиционни рецепти, включително и традиционни за българската кухня. Това са процесите мариноване и сушене. 

Всеки от нас може би знае, че сушените меса – филе, луканка, суджуци, които българинът е консумирал от древността, всъщност са сурови меса. Те не са варени, не са печени – те преминават процес на сушене и се консумират в този вид. В този вид те се приемат добре и не завъждат заболявания в нас. 

Много е интересно, че в този вид например мазнините вдигат добрия холестерол, а не лошия. Нищо общо нямат с месо, което е минало обработка на сушене и мариноване. 

Например с рибата приготвяме едно фантастично севиче, което е всъщност популярна рецепта за маринована в лимонов сок и подправки риба и се приема изключително добре.