Преглеждания: 5390
Може би всички знаем и сме виждали тези деца. Много пъти ние самите сме изпитвали като деца на гърба си това нещо. Хайде: една лъжичка за мама, за татко, за баба. Т.е. приемаме храна насила, по задължение, с нежелание.
Старите хора казват: ако ядеш храна насила, тя е отрова. Все едно я хвърляш зад гърба си. Така казват бабите и имат право.
Защо? Защото храненето и храносмилането, и усвояването на храната са сложен процес на хидролиза и сложен рефлекторен процес. Ако ние консумираме храна без желание, без апетит, тогава най-малкото не се отделя достатъчно слюнка.
Всички знаем за експеримента на Павлов. Ако имаме желание и видим храната, веднага се отделят слюнки. Ако имаме апетит.
Ако не – това не става. Т.е. ако ние дъвчем храна насила, тя няма да започне хидролиза, нейната хидролиза ще куца още в устната кухина, където започва храносмилането, както знаем.
Под действие на амилазата, нишестето започва да се смила още в устната кухина. Ще дъвчем, но храната няма да се смила. Ще попадне в стомаха и надолу несмляна и ще се подложи на гниене и на ферментация.
Въглехидратите ферментират. Белтъчините гният. И започват да се развиват патогенни микроби с възпаление, в резултат на което възпаление, лигавицата не усвоява вещества и настъпва на още едно ниво малнутриция т.е. недохранване.
Т.е. в никакъв случай ние и като малки, и като големи не би трябвало да приемаме храна по задължение, храна без вътрешния инстинкт на желание. Това е най-първичен инстинкт и би трябвало, когато той е наличен, само тогава организмът да е готов да приема и да метаболизира тази храна. В обратния случай то е отрова, независимо как ще натъпчем в гърлото на детето тази храна.
Но защо присъства, защо е наличен, защо въобще се случва този феномен? Защо има такива злояди деца? Естественият инстинкт е там, където организмът иска да изхвърли някакви вещества, когато има нужда от почивка на своята лигавица или когато има нужда от почивка на някакъв друг физиологичен процес, тогава апетитът спира.
Никое болно животно в природата не консумира храна. Когато има стрес, не се приема храна. Още по-малко – стрес-храна по задължение. Не се приема. Тя не се усвоява.
Искам да кажа, че това, което наричаме синдром на злоядото дете, всъщност е естествена защитна реакция на детето към някаква причина, която настоява организмът да направи почивка, за да може да протича лечебен процес в него.
И от там нататък ние, давайки тази почивка, да подадем вече правилната храна, която да не дава тази токсичност, тези отпадъчни вещества, спрямо които организма реагира и иска да се освободи. Така, че „злоядото дете“ – това е феномен, това вече е симптом, че нещо сме сбъркали с храненето, че това дете има нужда от физиологичната защита, от покоя, който да даде почивка на стомашно-чревния тракт, за да може да се реабилитира и вече да бъде готов да приема храна.
При всеки случай, най-доброто, което в случая трябва да направим е да дадем отсрочка, да не даваме храна насила. Нека да предлагаме алтернативи, но в никакъв случай не настояваме насила за прием на храна. Нищо няма да стане, ако ние отсрочим едно планирано от нас хранене.
Природата в случая има други, много по-конкретни и по-истински планове. Когато дадем тази отсрочка, когато лигавиците и ензимните системи са готови, когато целият храносмилателен тракт и нашите органи са готови за прием на храна, тогава ще се появи и апетитът, и тогава тази храна ще се приеме с охота и ще даде своя принос за нашето тяло.
Докторът е прав – няма никой умрял от глад. Има много с проблеми от преяждане. Да изпусне хранене детето не е проблем. При нас проблемите са различни.
Психологически – детето пропуска храненето, когато то е планирано. Естествено малко по-късно търси храна. Майката/бабата се втурват веднага да нахранят детето. Така се лишава детето от възможността да влезе в нормален режим на хранене. Това е вредно. Смятам, че трябва да се изчака гладен / гладна до следващото хранене.
Разнообразие, а не количество е втория проблем. Никога не сме си насилвали детето да яде по много. Проблемът е, че отказва да яде куп неща в това число плодове, яйца, зеленчуци. Дори не ги е опитвал и вече „знае“, че не ги яде. Според мен му влияят децата в детската градина. Там за нас е голямата борба – всичко вредно и junk се яде, но плодовете и зеленчуците са проблем. Може да живее на хляб. Само хляб и нищо друго. Това е следствие на мърлявите госпожи в детската градина. Детето отказва да яде нещо и за тях е по-лесно да кажат яж хляб. Три пъти така и е налице навик. Искам да разбере дали така гледат собствените си деца и вниуци и в кой педагогически учебник го прочетоха това. Не казвам, че трябва да насилват децата да си изядат всичко, но и другата крайност е доста мърлява.