Преглеждания: 1785
Много често моите клиенти, като идват в кабинета, аз ги питам: „Скоро правили ли сте някакви диети?”, отговорът често е свързан с 90-дневната диета. И, разбира се, моят контра-въпрос винаги е: „Колко дена я правихте?” И обикновено… от седмица до месец хората правят 90-дневната диета.
Защо го казвам по този начин? Именно защото първо аз като специалист никога не бих препоръчал някакъв режим или някаква диета, които имат ясен срок, както 90-дневната диета.
Човек може да има нерви, може да има сили, може да има воля да издържи 90 дни, освен ако свали килограми на кантара. Естествено има хора, които са качили килограми с 90-дни диета. Защото определено фонът и предишното хранене, преди да се подложат на един режим, си много важни за резултата от самия режим.
Но да кажем, този човек свали килограми, изтърпи 90-дневна диета, пребори се с нокти и зъби, за да постигне това, което иска. Но точно това е проблемът с режимите, които имат срок. Срокът ни кара да мобилизираме волята да търпим този период. А търпението изяжда волята и нещата се изпускат.
Затова никога не бих препоръчал някаква диета, която има ясен срок, освен ако не става въпрос за някакви явни медицински показатели, които изискват бързи и екстремни мерки – дали ще трябва да влезе в операция, дали ще трябва да свали килограми и т.н.
Когато става въпрос за промяна в хранителните навици, когато става въпрос за промяна в стереотипа на хранене, нито една диета, която е в някакъв срок, не би могла да ви помогне да го постигнете. Навиците се променят бавно, навиците се изграждат с повторение и определено сроковете в този аспект не ви помагат.
Така че дали става въпрос за 10-дневно гладуване, дали става въпрос за 90-дневна диета, дали става въпрос за две седмици монохранене, нашето съзнание е склонно да си поставя срокове. Защото срокът винаги ни помага да изтърпим нещо.
Това не важи само за храненето и за диетите, важи и във всички житейски аспекти. Ние сме склонни да търпим, като използваме волята за това. Но в храненето не ви трябва воля. За да постигне човек едно нормално, здравословно и полезно хранене, две са ключовите думи: добра организация и дисциплина в храненето.
Не съм съгласна, че диетите с определен срок са нещо лошо. Те са практикувани и от спортисти за оптимална форма в определен момент, те са и познати от древността. Дори са заложени на културно ниво – какво е Великденският пост в християнството или Рамазан за мюсюлманите. Религиозният пост има детоксикиращ ефект върху тялото и може също така да насърчи издръжливост, търпение и самоконтрол. Разбира се такива продължителни периоди за съвременния човек биха могли да крият рискове за здравето и трябва винаги да има медицински контрол и при най – дребните неразположения.
В този смисъл 90 дневната диета не е нещо много по – различно. Пречистването на организма, загуба на килограми винаги е полезно. Голямата дилема за мен е как да предотвратя wow ефекта и после да не върна старите си килограми. Дори и волята да победи за периода на въздържание, нужен е още по – силен характер за периода на захранване. А след това ако си била склонна към напълняване какво следва – трябва да превключиш към нов хранителен режим, по – малки количества, без алкохол и така докато свикнеш с ограниченията.
Ако една жена го може това, дори не и е нужна 90 дневната диета. За 9 месеца с плавен преход към дисциплиниран режим на хранене ще постигне същото и няма да е причинила шок на организма си.