Цупенето – тайната сила на детето ви. Какво да направите? от Искра Ангелова
“Ние допринасяме за щастието на децата си, но не сме отговорни за него.“ Алисън Шейфър Всички родители са се сблъсквали с този проблем – цупене, хленчене или тръшкане. Така детето ви отстоява своите желания и позиции по негативен начин. Колко ...Въпроси и отговори по тази тема (1)
Цупенето не е просто проява на своенравното дете. Това според мен е един „крясък“ – чуй ме, виж ме. Той може да е в следствие на много неща – често пренебрегване на детето (третираме го не като пълноценен член на семейството), липса на внимание, не му показваме любов и много други.
Разбира се може да сме „залитнали“ и в обратната посока, да се стремим да сме най-добрите, да задоволяваме всяка нужда, всеки каприз и детето да е станало свръх претенциозно.
Цупенето е реакция на нещо. То е дори контра реакция на наше поведение. Трябва да го дешифрираме внимателно, за да изберем каква трябва да е нашата реакция. Ако сме разгадали причината за цупене, ще можем да реагираме адекватно.
Има и модели на реакция, които обаче не могат да бъдат предписвани като универсални. Някои родители подкупват детето, това е техния откуп за гузната им съвест. Други родители тотално игнорират цупенето – като няма публика за определена реакция, няма и реакция. Трети родители започват „дълбоки диалози и анализи“ с детето, които се случват в най лошия възможен момент – на афект за детето. Ние не сме грижовни и внимателни родители, когато се налага, а трябва да сме винаги такива.
Цупенето не е просто проява на своенравното дете. Това според мен е един „крясък“ – чуй ме, виж ме. Той може да е в следствие на много неща – често пренебрегване на детето (третираме го не като пълноценен член на семейството), липса на внимание, не му показваме любов и много други.
Разбира се може да сме „залитнали“ и в обратната посока, да се стремим да сме най-добрите, да задоволяваме всяка нужда, всеки каприз и детето да е станало свръх претенциозно.
Цупенето е реакция на нещо. То е дори контра реакция на наше поведение. Трябва да го дешифрираме внимателно, за да изберем каква трябва да е нашата реакция. Ако сме разгадали причината за цупене, ще можем да реагираме адекватно.
Има и модели на реакция, които обаче не могат да бъдат предписвани като универсални. Някои родители подкупват детето, това е техния откуп за гузната им съвест. Други родители тотално игнорират цупенето – като няма публика за определена реакция, няма и реакция. Трети родители започват „дълбоки диалози и анализи“ с детето, които се случват в най лошия възможен момент – на афект за детето. Ние не сме грижовни и внимателни родители, когато се налага, а трябва да сме винаги такива.