Преглеждания: 880Родителските права са понятие, което се свързва с правата и задълженията, които родителите имат по отношение на своите деца, докато те не са навършили пълнолетие.
Според българския семеен кодекс родителски права могат да притежават както биологичните родители, така и законните осиновители на децата. Според българското законодателство пълнолетие момичетата и момчетата придобиват след навършване на 18 години.
До четиринайсетгодишна възраст на децата е прието, че са малолетни, а между 14 г. и 18 г. те са все още непълнолетни.
Родителите могат да загубят своите пълни родителски права или да се стигне до ограничаване на родителските права при някои определени ситуации. Лишаването им от тях минава през съдебна процедура, която може да бъде приложена върху бащата и майката, при наличие на конкретни причини за това.
При отнемане на родителските права, дете на разведени родители се настанява при свои роднини, в приемно семейство или в социална институция. Крайното решение е на съда след разглеждане на дело за родителски права.
Неговото изпълнение се възлага на дирекция “Социално подпомагане” по местоживеене на детето. При неизпълнение на съдебно решение за родителски права се прилагат действащите процедури, разписани в българското законодателство.
Същото важи и при неспазване режим на лични контакти, постановен с решение на съда.
Какво се случва с родителските права и отговорности при развод?
Разводът е обстоятелство, при което пред съда задължително се поставя въпросът за упражняването на родителските права върху децата, които са родени по време на брака или са припознати.
Същинският развод между родителите може да е по исков ред, т.е развод без съгласието на единия брачен партньор или със съдебно споразумение. При двата случая обаче се изисква в решението на Районния съд за прекратяване на брак да се уреди и въпросът с правата и отговорностите по отношение на децата, които двамата родители ще продължат да имат след своята раздяла.
В случаите, когато разтрогването на брака е уредено с подписване на споразумение между доскорошните съпрузи, то те обикновено сами се разбират кой и как ще се грижи за общите им непълнолетни деца, в условията на споделено родителство.
Може да се стигне и до доброволен отказ от родителски права от страна на единия родител, който не е в състояние да полага трайни грижи за детето си.
Когато обаче разводът тече по исков ред, то съдът трябва да прецени ролята на майката и бащата след фактическата им раздяла. При спор между родителите, магистратите са тези, които трябва да отсъдят и дадат своето официално становище за бъдещите отношения между баща, майка и дете на база на множество обстоятелства, които се обясняват в хода на бракоразводния съдебен процес.
При необходимост може в съдебната зала да бъде извикано и детето или децата, ако те са над 10-годишна възраст. Факторите, които са важни при извеждане на крайното съдебно решение, са свързани най-вече с капацитета и индивидуалните характеристики на всеки един от двамата родители.
Не по-малко значимо е също така при какви условия ще живее разведената майка с дете, кой и в каква степен ще поеме издръжката на непълнолетните деца, как и къде протича образованието и още много конкретни обстоятелства.
Съдът трябва да вземе решение при кого ще живее детето, ако родителите не са постигнали подобно разбирателство помежду си.
Освен това в решението се разписва какви ще са конкретните отговорности и права на другия родител, каква издръжка той ще дължи на самото дете, а в някои случаи и на доскорошния си партньор, както и режимът на контакти с детето плюс всички останали важни обстоятелства, които са свързани с отглеждането на малчугана.
Ако след развода или фактическата раздяла, на родителя, при когото са децата, другият не му дава издръжка, то той е в правото си да я поиска чрез съда.
И в единия, и в другия случай законодателят е предвидил еднакви права по отношение на децата както на женените, така и на живеещите във фактическо съпружеско съжителство родители. В случаи на разногласие между партньорите при предоставянето на родителски права на майката без брак често се стига до иск за установяване на бащинство,.
По принцип, когато детето е малко, полагащите се права на жената при развод по отношение на присъждането на детето са по-големи. Когато обаче детето е над 10 години, шансовете за получаване на родителските права и задължения от бащата и от майката са изравнени пред закона, стига да няма обстоятелства относно родителския им капацитет, които да възпрепятстват подобно решение.
Често в тези случаи се задава въпросът кога детето се присъжда на бащата. Думата отново има съдът, който при наличието на достатъчно обективни факти може да вземе решение в полза на бащата.
В кои случаи се стига до лишаване от родителски права на един от двамата родители?
Както стана ясно, родителските права подлежат на законова санкция. Това се отнася както за таткото, така и за майката. Доскоро съдебната практика показваше, че при по-малки на възраст деца, родителските права и отговорности се делегират по-често на жената.
Кога детето остава при бащата след развод, решава съдът. При това горното правило не е задължително, ако родителският капацитет на майката е оспорим.
Например ако майка бие детето си, системно и трайно не полага грижи за детето, или с поведението си представлява опасност за личността му, съдът може да отсъди то да живее при бащата.
Основания за лишаване от родителски права
В особено тежки случаи на неадекватни отношения към детето, когато то е обект или свидетел на домашно насилие, съдът може да счете лишаването от родителски права за най-добрия избор.
Основните причини за отнемане на родителските права са свързани преди всичко с индивидуалните характеристики на родителите. На следващо място са възможностите и условията, с които те разполагат, за да осигурят спокоен и здравословен начин на живот на своя наследник.
Ако по тези два водещи фактора майката и таткото не отговарят на общоприетите критерии, както и когато поведението на родителя представлява опасност за здравето и пълноценния живот на детето поради злоупотреба с алкохол, вещества или душевна болест, то е напълно реално да се стигне до лишаване от родителски права. Процедурата преминава през съответните инстанции и решението е в сила след произнасяне на магистратите.
До отнемане на родителските права може да се достигне не само в хода на бракоразводно дело, а при наличие на обстоятелства, които доказват заплаха за детето.
В хода на прекратяване на граждански брак процедурата се задвижва от социалните служби и Агенцията за закрила на детето. Ако делото се проточи, може да се стигне до вземане на привременни мерки за защита интересите на детето, докато се реши трайно въпросът за родителските права.
Експертите изготвят доклад, който да бъде представен в съда, основавайки се на конкретни наблюдения и експертизи, свързани с отношението и грижата на родителите към малчугана. Назначават се също съдебно-психологическа експертиза, установяват се имуществени отношения, проверява се гражданското състояние, какви са личните отношения между родителите, виновно поведение на родителя по отношение на детето и т.н.
Как се ограничават родителските права
Няколко са основните предпоставки, които могат да доведат до ограничаване на права и задължения на родителите. Те са свързани с техните действия, т.е. с поведението на майката и бащата спрямо детето.
На следващо място от значение е дали е създадена опасност от тях за здравето и възпитанието му. В хода на съдебната процедура се изяснява дали съществува причинно-следствена връзка между подобни обстоятелства.
Съдебна процедура по лишаване от родителски права
Всеки конкретен казус, свързан с евентуалното ограничаване на родителските права, се гледа в дело на съответния районен съд по местоживеене. В тяхната компетенция е да издадат съдебно решение по случая.
Подобен съдебен процес може да бъде образуван по искова молба на единия родител, на прокурор или на местната дирекция “Социално подпомагане” по настоящия адрес на детето.
От своя страна магистратите са задължени от закона да съобразят своето решение с висшите интереси на детето, за да се ограничи конкретно родителско право.
При подобни казуси магистратите записват в своето съдебно решение мерките, които са приели относно бъдещите лични отношения между родителя/родителите и детето. Това касае и случаите, при които се налага извеждане на детето от семейната среда и настаняването му при роднини, при приемни семейства или в социална институция.
Кога може да се стигне до отнемане на родителските права на майката?
Отнемане на родителски права от майката не е изключено, ако са налице всички предпоставки, които да доказват нейните действия срещу личността, здравето и интересите на детето. Разбира се, те трябва да бъдат документирани и доказани пред съдебния състав, който разглежда делото.
В случая се касае не само до свидетелски показания на бащата или роднини на детето, но и до експертната оценка на социалните работници.
А може ли бащата да вземе детето от майката? Ако се установи, че детето е в риск, то магистратите могат да излязат със становище, което да лиши майката от нейните родителски права. Най-често това е липса на родителски капацитет, конкретни действия от нейна страна срещу детето или други причини, сочещи невъзможност да се грижи за своя наследник.
Решение за присъждане на родителски права на бащата може да се вземе и когато той е с по-големи материални и финансови възможности за отглеждане на детето, при условие, че то е достатъчно голямо (обикновено над 10-годишна възраст).
Могат ли да бъдат възстановени родителски права?
Лишен от родителски права родител може да си ги върне отново по съдебен ред, както и при тяхното отнемане. Процедурата отново е в компетенциите на съответната социална служба, която задължително изготвя доклад по случая, след което се произнася съдът.
Искът може да бъде внесен в деловодството на Районния съд от съответната майка или баща, както и от техните законни представители пред съдебните органи.
Ако документацията е изрядна, се насрочва дата на делото и започва разглеждането на казуса по същество. При такъв тип процеси също се изисква набор от документация, доказателства, ако се налага свидетелски показания и експертната оценка на специалистите как би повлияло съдебното решение върху здравето и възпитанието на детето.
При промяна във фактически обстоятелства, касаещи отглеждането на непълнолетното дете, може да се подаде иск. Искът, които се подава от съответния родител, може да бъде изготвен в адвокатска кантора или от съдебен частен изпълнител.
Това се отнася и за ситуации, при които другият родител нарушава законовите права на бащата или майката, най-често като ограничава регламентирания режим на лични отношения с малчугана. В подобни случаи делото е от частен характер и се води по инициатива на родителя. Принципно означава, че не е необходимо да се уведомява районната прокуратура или органите на МВР, а се търси съдействието на съдебните органи, за да се възстанови нарушеното право по закон.
В компетенциите на магистратите е да преценят дали са налице основания за започване на процес, както и изхода от даденото дело.
Решенията на районните съдилища подлежат на обжалване пред по-горна съдебна инстанция, ако страна по делото не е съгласна със становището и има основания да го спори. Най-вече до подобни казуси се стига при промяна на фактическите обстоятелства, които са свързани с отглеждането на непълнолетното дете.
Пред съответните органи е необходимо да се докаже, че майката или бащата притежава необходимите родителски и възпитателски качества, за да полага грижи за детето и да упражнява родителските права. Необходимо е също така родителят да има нужните материални условия за нормално отглеждане на дете.
В хода на разглеждане на случая е важно да се установи също така как ще се чувства детето при промяна на дадените обстоятелства.
Ако се касае за отнети родителски права на майката, то при наличие на нови фактически обстоятелства се преценява какъв ще е режимът на лични отношения с детето, по какъв начин ще участва тя в месечната издръжка и т.н.
Съдебната практика показва, че решението на магистратите е съобразено с прекия интерес на детето. Това означава, че се има предвид как промяната ще се отрази на малчугана – с оглед пола, възрастта, досегашните му отношения с родителите. Преценява се какъв е капацитетът на майката и таткото по отношение на бита, възпитанието, отношението към общото им дете.
Социалният доклад има точно това значение в хода на съдебния процес – да отрази доколко са пълноценни отношенията между родител и дете, как се отразява раздялата върху неговото здравословно, психическо и емоционално състояние.
В центъра на делата за родителски права и отговорности е поставено детето и съдът се води изцяло в интерес на детето като се съобразява с разписаните нормативни документи, касаещи родителството и семейството.
Тъй като при отнети родителски права задължително се установява попечител на детето, ако то е непълнолетно, се посочва неговия настойник. Още повече, ако детето е настанено в приемно семейство.
А причините за това са смърт на родителите, ако е изоставено, както и ако правата са им отнети или ограничени.
Понякога това се налага при упражнено насилие върху детето и когато продължава да съществува опасност за личността, здравето, възпитанието или имуществото на детето, както и за живота му.
Наред с националното законодателство, правата на децата са разписани и в Конвенцията за защита правата на детето от 1996 г., която е приета от България.
Снимки: Pixabay
Коментари на читатели