Преглеждания: 2531
Когато сме пред екрана на телефона, таблета или телевизора сме заети повече да преживяваме това, което възприемаме, отколкото да си отговаряме на въпроси. Това се дължи на стимулацията на сензорните преживявания.
Разглеждането на тази тематика може да ви даде отговор на въпроси като: колко време да прекарваме пред екрана или кога детето прекалява с гледането, както и на основния – защо детето, а и ние предпочитаме да гледаме в екрана?
Няколко са основните въпроси, които занимават изследователите
Те се интересуват от границите на нашите възможности за сетивно възприемане. За тях е интересно описването на отношенията в психофизичния диапазон – между някои видове физически стимули и сензорните процеси. Те изследват и мащаба, и обема на влияние на миналия ни опит върху сензорните процеси. Отговорите и откритията в тази посока се използват в пълна сила, за да предизвикат определена реакция у нас, а от там – и да формират конкретно поведение.
Вследствие се получава следното: образуваните мисловни схеми, базирани на предишния ни опит – най-вече от детството, правят така, че в нови ситуации, които напомнят на минали, ние действаме автоматично. Като не влагаме особени усилия да мислим.
Най-вероятно сте попадали на съобщения, които ви казват, че печелите подарък или нещо безплатно. Обикновено неосъзнато се чувствате некомфортно, и неочаквано изпитвате необходимост да отвърнете с взаимност (реципрочно). Това, разбира се, е най-простата форма на нормата за реципрочност, като тя вече е достатъчно усъвършенствана. Идеята е ясна – да бъдете принудени да направите нещо, което в друга ситуация не бихте направили.
Друг вид трик за въздействие върху вас, който най-вероятно често забелязвате, е използването на авторитета. Не е трудно да попаднеш на информация, която е поднесена по следния начин – „Медицински изследователи откриха, че детето трябва да прекарва 24 часа на таблета”. Този хипотетичен пример даваме с цел да ви дадем представа за силата на авторитета и връзката му с нашето поведение.
Виждали ли сте бебе или дете, или семейство, които ви дават указания от екрана какво да правите или употребявате?
Сигурно това е честа гледка, но по-интересният въпрос е – а защо те винаги изглеждат „божествено”? В тази връзка е установено, че ние сме податливи на следния феномен – да сме по-свързани с тези, които са красиви и физически по-привлекателни. А оттам и несъзнаваното желание да сме като тях.
Тези влияния в съчетание с определени, вече разкрити феномени, свързани с нашето зрение и слух, абсолютно закономерно и разбираемо се наблюдават и при афинитета ни към технологиите. В тази връзка, вместо отговор на въпроса за честотата на употреба на технологиите, ще ви дадем друга перспектива.
Нищо не пречи освен мисловните схеми, които детето би могло да придобие чрез телефона или таблета, да научи и мисловни схеми чрез обикновено човешко общуване. Това се случва, когато сте повече време с детето, когато му демонстрирате как се решават проблемите, и най-вече – когато заедно играете и се забавлявате. По този начин неминуемо ще разширите знанията и опита на детето, а и вие бихте могли да си припомните, че след игра храната е най-вкусна.
Децата не са пристрастени към екрана на таблета, телевизора или компютъра. Те се присрастяват към съдържанието. Ако на устройството върви съдържание, което е предназначено за пенсионери, те просто няма да го гледат – не им е интересно.
Въпросът не е медицински, а морален. Децата вече са жертва на маркетинга и това е един от каналите по който ги облъчват. Маркетолозите за съжаление вече са абсолютно безскрупулни. Те „таргетират“ своите потенциални клиенти без милост, без морални скрупули. Децата не са подминати от това. Създава се дигитално съдържание за тях, което ги забавлява и образова. За съжаление това производство на филми, песни, видеа струва пари и начина е директно или индиректно да се внушават потребности на децата. Родителите по-късно плащат, за да удовлетворят тези потребности. Процесът обаче е като наркомания – децата се пристрастяват, а родителите стават редовни платци. За съжаления в цялата работа няма никакви задръжки или етика.
Разбира се има и положителни страни – децата бързо научават нови неща, привикват със съвременните технологии и т.н. Тревожното е, че мотивацията да се случва всичко това е нездравословна и неморална. Когато нещо в генезиса си не е чисто, то няма как да свърши добре…