Детето ми е разсеяно – как по-лесно да го науча да се фокусира? от Иван Карагьозов

Всички сме имали случаи, когато не сме били заинтересовани от нещо, били сме замечтани, съзерцавали сме и сме се изгубвали в мислите си. Точно така – всички сме били разсеяни в някакъв период от живота си. 

Проблемът идва, когато неусетно започваме все по-често да казваме на детето си: „Ехоооо, има ли някой вкъщи? Тук ли си?” Всъщност разсеяните деца са толкова интелигентни, колкото и другите, но склонността им към разсеяност е предпоставка да се наруши техният умствен капацитет. 

Кога може да се говори за разсеяни деца? Когато се налага да повтаряме едно и също по няколко пъти или те често забравят какво сме казали, или какво трябва да направят. Или когато честотата на закъсненията за училище е много висока и др. 

Как да помогнем в такава ситуация? Един от най-лесните начини е чрез играта. Разбира се, важно е играта да е подходящо подбрана, тоест – да стимулира концентрацията, като постепенно увеличавате продължителността й. Намалете обема на инструкциите, които давате. 

Само когато се уверите, че те са запомнени и извършени коректно, тогава постепенно увеличете техния обем. Съобщете на учителя, че детето е разсеяно и намерете вариант заедно да го придържате в реалността.

Например: когато то се отнася, учителят може да го попита за цвета на дрехите му и така да задържи вниманието му. 

В крайна сметка имайте предвид, че това, което е важно за вас като родител, може да не е толкова важно за детето. Оттам може да идва и липсата на заинтересованост, която преминава в разсеяност. 

Един такъв случай е раздигането на масата след хранене

В този случай направете нещата персонални, насочени към детето и важни за него. Като начало, можете да проявите откровен разговор с детето и да му разясните, защо задачата или инструкцията, която сте дали, е важна за него. 

Правете връзка между новата и старата информация, това е важно за детето, за да може да запомни новите инструкции. Например, ако детето ви забравя да си върже връзките на обувките, но не забравя да си изпие любимото сокче, когато излиза да играе, може да му зададете „програмата“ – след като си изпиеш сокчето, си вържи връзките на обувките. По този начин ще се създаде по-стабилна връзка, която да предполага запомняне и изпълнение. 

Имайте предвид, че понякога просто мозъкът има нужда от почивка

Невротрансмитерите, които отговарят за изграждането на паметта и са отговорни за вниманието, имат нужда от време – възможно е мозъкът да е пренатоварен и да е нужно време, за да се презареди. Дайте време на детето – нека потича, нека да изпее песен или да изтанцува нещо, по този начин ще осигурите време за презареждането на мозъка.     

Не на последно място трябва да се отчете, че мозъкът складира по различни начини и в различни места, в зависимост от възбудимостта на сетивата. Същевременно това означава, че колкото повече сетива включваме в изпълнението на инструкцията, толкова повече се увеличава шансът тя да се възпроизведе отново.

В крайна сметка разсеяността може и да е забавна. Детето ви може просто да има развито въображение и да го използва, когато се нуждае от място, където да остане насаме със себе си. В този случай можем да помогнем на детето да опитоми това въображение и да взаимодейства с околните.