Детето ви подскача и си блъска главата в леглото. Специалистите съветват от Д-р Мариан Гарбър

Използвани са материали на Стивън Гарбър, Мариан Даниелс Гарбър, Робин Фридман Спизман

Почти всички деца обожават да се люлеят и когато не са навън, използват с тази цел кошарата или леглото на колелца. А подскачането в леглото приемат като изключително забавление. Проблемът е, че не могат да осъзнаят колко опасно може да бъде това. 

Ентусиазирани да клатят колкото се може по-силно креватчето, те често удрят главите си в преградите, а ако подскачането е върху спалнята на мама и татко, шансът да се наранят е още по-голям. При скоковете могат да отхвръкнат директно на пода, да се блъснат в стената или още по-страшно – да уцелят някой ръб. 

Някои мъничета са толкова захласнати по този тип игра, че е трудно да бъдат спрени. Други пък са свикнали да ги приспиват с люлеене на кошарата или леглото и когато поотраснат малко, започват сами да го правят. 

С времето заякват и залюлявайки се успяват да блъскат креватчето в стената или в съседни мебели. И съвсем логично, когато децата не могат да застанат на едно място, а непрекъснато се мятат насам-натам, родителите започват да се притесняват дали подобни действия няма да навредят по някакъв начин на децата им. 

Чудят се и дали това поведение не е знак за емоционална нестабилност. Отговорът е – не е задължително. Освен ако хлапето не показва други признаци на тревожност и рязка промяна в поведението, силното люлеене, клатенето на леглото и блъскането на главата могат да са нервни навици. 

Някои деца така се освобождават от напрежението или пък е опит да запълват свободното време, особено преди вечерния сън, когато искат да правят всичко друго, но не и да спят.

Малкото бебе може да се опитва да се люлее в леглото си още от 3-месечна възраст и това да продължи до третата му година, а даже и до по-късно. Децата рядко се нараняват в такива ситуации, но ако имате и най-малките притеснения, свързани с евентуални травми, консултирайте се с педиатъра как да действате. 

Съберете нужната ви информация и обсъдете фактите с лекаря. Наблюдавайте дали мъничето осъзнава какво прави, докато се люлее силно, клати леглото си и удря главата си в таблата. Когато е по-голямо и можете да разговаряте с него, попитайте го как се чувства в тези моменти, за да разберете дали го прави, когато е нервно. 

Някои хлапета твърдят, че не могат да заспят, ако не подскачат и не се клатят силно в леглото си до степен, че да ударят главата си. Тези действия отстрани изглеждат достатъчно плашещи, нараняващи и вредни дори и когато детето ги прави докато гледа телевизия.

Вижте предложените по-долу решения, с които да премахнете този нервен навик :

• Кажете на сина си да застане пред огледалото и да започне да се клати и люлее силно. Коментирайте каква е позицията на тялото му, кои мускули натоварва, за да извършва тези движения. 

В същото време се опитвайте да не го критикувате и си напомняйте, че целта ви е да му покажете как изглежда вредният му навик отстрани. 

След това го помолете да разгледа внимателно леглото си, стената зад него, стола в детската стая и му обяснете как силното клатене, люлеене и блъскане може да повреди мебелите в стаята му. 

Някои деца се ужасяват от идеята, че вещите им могат да бъдат съсипани, така че този аргумент със сигурност ще подейства. Но има и такива, които действат разрушително с всичко и изобщо не се впечатляват от повредени неща. В тези случаи ще трябва да се намери различен подход.

• Наблюдавайте кога най-често детето прибягва до този навик. Това ще ви помогне да намерите и по-бърз начин да се справите с проблема. Ако го прави сутрин, след като току-що се е събудило, започнете да го вадите от леглото веднага щом усетите, че се е размърдало. 

Когато силното люлеене е вечер, оставайте при него, докато заспи и се старайте да отвличате вниманието му с нещо различно. Четете му приказка или му пейте песнички, можете също да разговаряте тихичко, за да се унесе бързо.

• Действайте бавно и методично. Не насилвайте нещата, няма да постигнете нищо със строги забрани и крясъци. Първоначално давайте малка награда на детето за усилията му да противостои на желанието си да се люлее силно и да клати леглото си. 

След това поставете по-високи цели и ако успее в три последователни дни да не прояви навика, наградете го по-щедро. Когато видите, че владее напълно конкретна ситуация, не се люлее силно в стола си, докато гледа телевизия, например, насочете усилията си към друга, докато премахнете напълно навика.                                   

• Ако синът ви е достатъчно пораснал, покажете му основни техники и упражнения за релаксиране. Нека практиките да включват отпускане на врата и раменете. 

Покажете му как вечер да седне в удобна позиция в леглото си и да приложи научените техники за релаксиране, вместо да се люлее силно и да удря главата си в страницата на леглото. Желателно е крачетата също да са в спокойно положение, за да не блъска и с тях. 

Нека се опита да поеме дълбоко въздух от диафрагмата си, да изчака няколко секунди и да издиша като освободи напрежението от тялото си. Но, ако още е малък, погалете го и го масажирайте по гръбчето, пуснете му успокояваща музика в момента, в който започне да проявява нервния навик. 

• Заедно със сина си определете алтернативни действия, които да прилага в момента, в който прояви желание да се клати и люлее силно в леглото си. На някои деца им действа успокояващо, когато люлеят любимата си плюшена играчка. 

Имайте предвид, че трябва да сте близо до хлапето и да го наблюдавате в тези ключови моменти, когато се борите да елиминирате навика. 

Погалване по гръбчето, гушкане, съвсем леко залюляване в истински люлеещ се стол може много да помогне за справяне с проблема. 

Уплътняването на страниците на леглото с мека материя, преместването му на достатъчно далечно разстояние от стената и поставяне на стопери на колелцата или крачетата на леглото ще променят цялостното усещане на детето за навика му да се люлее и клати силно, което пък може постепенно да го откаже от него.