Детето все още се напишква през деня! от Д-р Мариан Гарбър

Използвани са материали на Стивън Гарбър, Мариан Даниелс Гарбър, Робин Фридман Спизман

Отдавна сте махнали памперса на детето си, но то все още продължава от време на време да се напишква през деня. Не се ядосвайте и не се карайте. Такива „инциденти“ е възможно да се случват дори и на порасналото хлапе на пет, шест, даже и на седем години. В повечето случаи причините не са повод за притеснение. 

Малчовците все още нямат изградени навици и умения да преценяват времето. Понякога правят твърде дълги паузи между отделните посещения на тоалетната или не успяват навреме да преценят спешността на ситуацията. 

Най-често напишкването е неволно. Случва се, когато мъничето е много уморено или забравя да ви каже, че трябва да отиде до тоалетна, защото е улисано в играта. Изпускането може да се случи и когато е болно. Ако няма някакъв медицински проблем, напишкването отшумява с времето. 

Крясъците и заплахите не само няма да помогнат, но може да влошат положението. Бъдете много внимателни в действията си, за да не превърнете сравнително дребен проблем в истинска драма. Имайте предвид, че колкото повече растат децата, толкова по-тежко те самите приемат инцидентните напишквания. Но понякога се случва хлапетата да имат инфекция на пикочните пътища и да се изпускат. Тогава е добре да потърсите съдействие от лекар. 

Преди да предприемете каквито и да е мерки, първо се опитайте да определите причините за дневното инцидентно напишкване на детето.

Пораснало ли е достатъчно? Някои деца са научени да ползват тоалетната на твърде ранна възраст, когато все още нямат пълен контрол над поведението си. Ако вашето все още има нужда от напомняне, правете го, дори и вече да ви е дошло до гуша да повтаряте едно и също нещо. Не спирайте да го подсещате, докато не видите, че вече може само да поема инициативата.  

Наблюдавайте

Може дори да си записвате къде, кога и какво прави детето в момента, в който се случва „инцидентът“. Това ще ви помогне да разберете дали изпускането се случва най-често, когато е твърде улисано в игри. 

Консултирайте се с педиатъра, който ще ви даде насоки за действие. Най-добре е да се съсредоточите върху решение, което ще помогне на детето да разпознава и съответно да се вслушва по-добре в сигналите на тялото си и да стига до тоалетната навреме.

Ако се случва твърде често, проверете дали проблемът не е медицински

Когато внезапно започне да се напишква и го прави често, поговорете с лекаря си, който ще прецени дали да ви насочи към уролог. Дори и напишкването да не е причинено от инфекция, мъничето може да има малък пикочен мехур, слаб мускулен контрол или неврологичен проблем.  

Ограничете страховете на детето

Някои дребосъци не искат да ползват тоалетни извън дома или такива, които им се виждат странни и стискат максимално дълго, но накрая се напишкват. Когато се притесняват, дори и да са по-големи, влизайте с тях в тоалетната, за да се чувстват по-сигурни и търпеливо изчаквайте колкото се налага. 

Проточат ли се обаче нещата твърде дълго, кажете, че колкото по-бързо се изпишкат, толкова по-бързо ще стигнете до щанда за сладолед. Ако детето е по-малко и категорично отказва да влезе в тоалетната в мола или в ресторанта, излезте бързо, за да може да се изпишка някъде отвън. 

Някои малчугани толкова се увличат в игрите, без значение дали са вкъщи или навън, че изобщо не отчитат спешността на ситуацията, когато пикочният мехур подава сигнал. Резултатът обаче е горчив рев, особено, ако наоколо има други деца. Мокрият панталон няма как да остане незабелязан и със сигурност следват тежки подигравки. 

Ако и вашето дете твърде много се увлича в игрите и забравя да ви каже, че му се пишка, вижте съветите по-долу, за да се справите успешно с проблема:

1. Когато синът ви е достатъчно голям и знае, че отговорността за ходенето до тоалетната е негова, но въпреки това не я възприема сериозно, можете да направите следното. Обяснете му, че ако се напишка, докато е зает с някаква игра, така ви показва, че все още не може да играе и едновременно с това да се сеща, че трябва да отиде до тоалетната.
   Затова ще се наложи всеки път вие да му напомняте. В някакъв момент ще започне да се чувства неудобно, че се налага все да го подсещате, а пък той вече се изживява като голям за тези неща, и ще започне сам да си напомня.
   
2. Използвайте позитивни практики. Следващия път, в който детето инцидентно се напишка през деня, не бързайте да му се карате, но го отделете до края на деня от играта или заниманието, по време на което се е случил инцидентът.
   Преди отново да му разрешите да играе, помолете сина си да се престори, че се занимава с конкретната игра и по същото време да отиде до тоалетната. Например, ако детето играе на футбол в двора и същевременно се напишква, защото е увлечено в играта, накарайте го да започне играта, стопирайте я и я стартирайте наново пет пъти от пет различни локации в двора, от които детето да тича към тоалетната.
   
3. Когато „инцидентите“ продължават, съставете график по време на играта на детето, който то трябва да следва, като прекъсва заниманието си и отива до тоалетната. Ако не иска да следва графика, преустановете играта до края на деня. На следващия ден изрично го предупредете, че отново ще прекратите заниманията, в случай че не изпълнява препоръките ви.
   Също така му обяснете, че докато сменя напиканите си дрехи и се къпе, губи ценно време, което би могъл иначе да използва в игри. Когато синът ви ви съдейства, успее да не се напишка и сам да отиде до тоалетната, похвалете го и следващия път увеличете интервалите в графика.