Как да мотивирате детето си да свири, да се упражнява и тренира? – част 1, По материали от Д-р Мариан Гарбър
Използвани са материали на Стивън Гарбър, Мариан Даниелс Гарбър, Робин Фридман Спизман Всеки велик музикант може да разкаже куп истории как се е опитвал да се измъкне от задължителните часове за упражнения, налагани му от амбициозните му майка или баща. ...Въпроси и отговори по тази тема (0)
Това е криво разбрано постоянство. Звучи като чудесен метод да дресирам кучето си. Вие държите ли на детето си толкова, колкото на кучето? Или имате друго отношение?
Като слушам подхода ми прилича, че подобно занимание би отнемало половината от активното време на детето Ви. И ако то намрази това, което го карате да прави ще е нещастно. Не просто ще е нещастно, напол0вина живота му ще е провален и тъжен. Аз не искам това за моите деца…
Представете си, че детето Ви няма талант – приемете го. Тогава какъв е смисълът да го измъчвате да става музикант. Ще стане много техничен инструменталист, но никога изключителен музикант…
Аз винаги съм стимулирала децата си да правят неща, които са им интересни, които им доставят радост. И винаги им позволявам да опитват и още други и различни занимания. Ако разбира се са по-добри в едно винаги им го казвам, но никога не ги задължавам да го правят. Опитвам се да ги накарам, те да желаят да го правят. Принудата, дори и в по-меките и форми, не я приемам. Ако нещо се прави по принуда, то това вече заприличва на затвор. Доброволен затвор няма.
Психолозите, които препоръчват тези натрапчиви постоянства трябва да знаят едно – има световен шампион във всеки спорт, има и най-добър музикант на всеки инструмент, но те са само по един. Вероятността детето Ви да стане това е минимална и освен труда, който Вие отчаяно се приготвяте да бъде хвърлен в това не е достатъчен – нужен е и талант и известна доза късмет. Тази комбинация е толкова рядка, че не съм убедена дали има и минимален шанс да се случи на нас или на Вас. Вярно е, че ако не опитате няма как да знаете. Но ако детето Ви не е мотивирано, или Вашата упоритост го отврати от това? Тогава тези жертви заслужават ли си?
Това е криво разбрано постоянство. Звучи като чудесен метод да дресирам кучето си. Вие държите ли на детето си толкова, колкото на кучето? Или имате друго отношение?
Като слушам подхода ми прилича, че подобно занимание би отнемало половината от активното време на детето Ви. И ако то намрази това, което го карате да прави ще е нещастно. Не просто ще е нещастно, напол0вина живота му ще е провален и тъжен. Аз не искам това за моите деца…
Представете си, че детето Ви няма талант – приемете го. Тогава какъв е смисълът да го измъчвате да става музикант. Ще стане много техничен инструменталист, но никога изключителен музикант…
Аз винаги съм стимулирала децата си да правят неща, които са им интересни, които им доставят радост. И винаги им позволявам да опитват и още други и различни занимания. Ако разбира се са по-добри в едно винаги им го казвам, но никога не ги задължавам да го правят. Опитвам се да ги накарам, те да желаят да го правят. Принудата, дори и в по-меките и форми, не я приемам. Ако нещо се прави по принуда, то това вече заприличва на затвор. Доброволен затвор няма.
Психолозите, които препоръчват тези натрапчиви постоянства трябва да знаят едно – има световен шампион във всеки спорт, има и най-добър музикант на всеки инструмент, но те са само по един. Вероятността детето Ви да стане това е минимална и освен труда, който Вие отчаяно се приготвяте да бъде хвърлен в това не е достатъчен – нужен е и талант и известна доза късмет. Тази комбинация е толкова рядка, че не съм убедена дали има и минимален шанс да се случи на нас или на Вас. Вярно е, че ако не опитате няма как да знаете. Но ако детето Ви не е мотивирано, или Вашата упоритост го отврати от това? Тогава тези жертви заслужават ли си?