Използвани са материали на Стивън Гарбър, Мариан Даниелс Гарбър, Робин Фридман Спизман
Дори и вече достатъчно пораснали някои деца категорично отказват да се разделят с памперса си. Започват да стават срамежливи и всеки път, когато пишкат или акат, гледат да се скрият някъде и да си свършат работата на спокойствие, без никой да ги вижда.
Други пък се чувстват несигурни, когато пелената не е на дупето им. Не са редки случаите, когато мъничетата бързо свикват да пишкат в гърнето, но категорично не са съгласни да си „дадат” акото. То трябва да излиза на скришно само в памперса. Може дори да има драми къде ще отиде то, като падне в тоалетната и започва тръшкане, че си е тяхно и не искат да изчезне в дълбоката дупка на тоалетната.
Изберете подход за отказване от памперса, който е най-подходящ както за вас, така и за детето.
Бъдете позитивни
Не пропускайте да похвалите детето всеки път, когато то само каже, че трябва да отиде до тоалетната и не обръщайте внимание на инцидентните напишквания. Неизбежно е, в началото със сигурност ще има такива. Затова и не бързайте с махането на нощния памперс. Това трябва да се случи, чак когато детето трайно е усвоило навика само да ходи в тоалетната.
Подходът „без напрежение“
Ако родителите не бързат, проявят търпение и за тях е без значение кога децата ще се разделят с памперса, съветът на специалистите е просто да чакат. В крайна сметка хлапето ще се научи само да ползва тоалетната.
Купете гърне или прикрепете към вашата тоалетна чиния бебешка такава, като сложите и ниска поставка на пода, върху която да се качва, за да може само да сяда. Кажете му, че гърнето или тоалетната чиния се използват вместо памперсите. Не настоявайте и не се карайте, за да го приучите да ползва тоалетната, но ако ви помоли за помощ, веднага му съдействайте.
Подход „тренировка два пъти на ден“
Това е начин за постепенно постигане на желания от вас резултат. Ако детето има изграден режим на ходене до тоалетната, сложете го на гърнето в часовете, в които сменяте напълнения памперс. Обикновено това се случва, когато се събуди сутрин и след следобедния сън.
Докато е на гърнето, забавлявайте го с играчка или книжка. Похвалете го, че седи на гърнето, а ако го ползва по предназначение, го похвалете още по-ентусиазирано. В случая е удачно да му дадете дори дребно подаръче – някаква фигурка или стикер, каквито детето да знае, че ще получи, когато използва тоалетната.
Този подход работи добре при децата и те обикновено се научават да ползват гърнето или детската седалка в тоалетната по няколко пъти на ден още в началото на целия процес. Не го оставяйте обаче да се заседява твърде дълго, защото много бързо ще забрави защо е на гърнето и ще започне да се разсейва с някакво занимание.
Подход „еднодневна тренировка“
Детето трябва да е достатъчно подготвено, за да приложите този модел. Тогава ще ви е необходим само един ден, в който да го обучите и после да му помагате да практикува наученото.
Това очевидно е доста интензивна родителска техника и можете да пробвате да я приложите, ако предишните ви подходи са се провалили или пък сте поставили точни времеви граници, за да откажете детето от памперса.
Подход „едноседмична тренировка“
- Изберете подходящ ден за начало на седмицата, която сте избрали за целта и която сте освободили от ангажименти.
- Преди да започне „едноседмичната тренировка“ обяснете на детето си, че предстои да се научи как да използва тоалетната както правят мама и татко. Оставете дъщеря си сама да избере в магазина панталони с ластик, но ако е необходимо, вземете с един номер по-големи, за да може лесно да може да ги събува и обува. След това заедно изберете гърне или детска седалка за тоалетна чиния.
- Организирайте „тържествено“ отказване от памперса, махнете го заедно със сина ви или го оставете той сам да го свали и да го изхвърли в кофата. Помогнете му да си обуе новите боксерки и му кажете, че вече е пораснало дете, а памперсите остават за бебетата. Използвайте играчка (например плюшен мечок) и демонстрирайте с него как се сяда на гърнето или детската седалка в тоалетната и после как се пуска водата в казанчето.
- Практикувайте „стигане до гърнето“. Измислете игра, в която се иска детето да стигне бързо до тоалетната, да си събуе панталоните и да седне на детската седалка. Ако ползва гърне, научете го и как се почиства след това. Играйте тази игра като използвате за отправна точка различни помещения в дома ви.
- Прекарайте първия ден от едноседмичната тренировка в игри близо до дома ви. Всеки път, когато детето използва гърнето, побързайте да го похвалите и наградите.
- В първите дни на отучването от памперса проверявайте редовно детето си дали панталоните му остават сухи и чисти. И настоявайте само да казва, ако се е изпуснало и ги е намокрило. След едноседмичния период можете да разредите тези проверки.
- Игнорирайте инцидентните напишквания. Не обръщайте специално внимание, ако детето се изпусне. Помогнете му да се преобуе, почистете го и след това практикувайте играта – да изтича от мястото, на което се е напишкало до гърнето, да събуе панталоните и да седне на него за няколко секунди. Пренебрегвайте всички негативни коментари или хленченето на хлапето по повод използването на гърнето.
- Когато излизате навън с дъщеря си, вероятно тя първо ще иска да види къде е тоалетната без значение дали сте в магазина, ресторанта или на гости на ваш приятел. Не се дразнете на това, а го приемете като нещо положително – вече си имате пораснало дете и то иска да е сигурно, че ще успее да стигне навреме до тоалетната.
Имайте предвид, че когато се заиграят, често децата забравят да кажат, че им се пишка или ака и – унесени в забавленията – свършват работата в гащите. Важно е да ги подсещате, че трябва да ви казват, ако им се ходи до тоалетна, докато не свикнат сами да го правят, колкото и интересна да е играта в този момент.
Обяснявайте също, че отиването да пишкат или акат ще им отнеме съвсем кратко време и след това могат да продължат със забавленията. Но, ако намокрят панталоните, игрите за съжаление ще приключат, защото трябва да се приберат вкъщи, за да се преоблекат. Ако детето продължително време има инцидентни напишквания, консултирайте се с педиатъра каква може да е причината за това.
Ходенето на гърне при нас беше хадхитряне. В началото се нервирах, после си дадох сметка, че детето усеща напрежението и се противи. За това смених подхода. В началото започнах да сменям пелената по-често от обикновено – така първо научих режима с по-голяма точност – знаех кога пишка и кога ака с висока степен на прецизност. По този начин и малкото дете свиква да е винаги сухо и чисто. Това е важно, защото след това не му харесва да е с пълен памперс.
Следващата стъпка беше да започнем да сядаме на гърнето в уречения час. Естествено малкия човек не разбираше за какво става дума. Тогава започнах да вкарвам елемент на спешност в цялата работа – хайде да се изпишкаш и излизаме в парка, пишкаш и след това ще строим с конструктора и т.н. С акането беше по-трудно – отнема повече време и трикут със спешността не минаваше. Там започнахме да четем приказки и да гледаме филмчета на таблет докато постигнем резултат. В рамките на около 45 дни постигнахме нужната дисциплина и ниво на навици.