Как да се справим с детските истерии? от Маргарита Трифонова

Да си родител е най-прекрасната, но и най-отговорната роля, която имаме в обществото. Както се казва в популярната психология, децата са бял лист, на който ние имаме честта, но и отговорността да пишем първи.

От тези ранни моменти в психологическото и емоционалното развитие на детето зависи каква личност ще бъде изградена впоследствие. Ето защо трябва да подхождаме с разбиране и търпение.

Всеки от нас, още преди да стане родител, е ставал свидетел на стряскаща гледка на тръшкащо се и неукротимо дете, което събира погледите на всички минувачи. Доста често тези погледи са осъдителни и мнението за родителите на истеричното хлапе е, че са се провалили. Всъщност истината за тези детски истерии е съвсем различна.

Причини за истериите

Гневът е нормален на всяка възраст. Гневните изблици се характеризират с писъци, плач, удряне и неконтролирани жестове. Те обикновено започват, когато детето придобие самостоятелност, но все още не може да прави всичко, което иска. Освен това детето все още няма нужния словесен запас, за да изрази себе си с думи, за да поиска помощ. Това може да бъде много разочароващо.

Така се стига до момент на безпомощност и на малчугана не му остава друго, освен да изпадне в истерия. Тук идва и ролята на възрастния. Детето, в своята емоционална незрялост, все още не може да разпознае, нито да назове различните емоции, през които преминава.

Всичко за него е ново, светът, който за вас е до болка познат, за вашето дете е нещо непонятно, към което то трябва да се адаптира възможно най-бързо. От една страна то трябва да схване себе си като част от света, а от друга страна вродените му инстинкти му казват, че светът трябва да се води по него. И тук идва първото голямо разочарование.

Техники за справяне

Помогнете му да разбере и управлява тази емоция

В съзнанието на детето нещата стоят така – имам право да се смея, ако съм щастлив, следователно имам право да изразя яда си, ако се почувствам ядосан. Не забравяйте, че детето не познава и следователно не се съобразява с общовалидните норми на поведение, чрез които всеки добре възпитан възрастен укротява емоциите си на публично място.

Ето защо, ако малчуганът ви поиска близалка в магазина, а вие му откажете, за него няма граници, които да възпрат задаващата се буря от емоции и най-вече от разочарование. Започва тръшкането, викането и съответно чувството на неудобство за вас като родител. В този случай е много важно да запазите самообладание, за да не подклаждате вече разгорелия се огън.

Обяснете му, че това, което чувства е нормално, но ще отмине. Помогнете му да изрази чувствата си с думи. Кажете му, че това чувство ви е познато, че вие също се ядосвате в дадени ситуации, но това не е начинът, по който трябва да изразяваме емоциите си. Но за да сте сигурни, че думите ви достигат до него, изчакайте моментът на успокоение.

Една прегръдка от ваша страна би ускорила идването на този желан момент. Запомнете, че истерията е повик за помощ в повечето случаи, а не белег на лошо възпитание. В момент на гняв детето се губи, вече не може да мисли разумно. Казвайки му, че разбирате, че му е трудно, вие го успокоявате: „Виждам, че си разстроен и знам, че е трудно“.

Това поведение от ваша страна ще му даде самочувствие. Татко, мама, баба или дядо са като еталони и регулатори за тези емоции на децата. В неговите очи те са силни и стабилни и ако тези хора разбират какво се случва, това е утешително. Тогава то може да спре да плаче и да говори за това, което го тревожи, защото се чувства в безопасност.

Предложете му нежност

Както вече казахме, няма нищо по-добро от силна прегръдка. Това помага за регулиране на емоциите и успокояване на напрежението. Наистина, ласките и топлите думи позволяват на мозъка да освободи окситоцин, хормона на благосъстоянието. По същия начин, вербализирането на това, което ни ядосва, успокоява. Ето защо е много важно да научите детето си да се справя с различните емоции чрез себеизразяване. Това ще направи вашето родителство по-лесно.

Научете го да поставя нещата в перспектива

Веднъж започнал, гневът контролира детето ви и то изглежда като обладано от зли сили. Тук се намесвате вие: говорете с него, за да му помогнете да се успокои. Тези дребни раздразнения, които изпитва, заслужават ли си наистина да се излага в такова състояние? Как да реагира следващия път, за да не се чувства толкова зле?

Кажете му, че има право

За да може детето да се успокои, често трябва да му се каже, че е право. Това го успокоява и то е по-способно да слуша какво имате да му кажете. В известен смисъл гневът е защитна реакция. Затова е важно да запазите спокойствие и да му дадете възможност да разкаже своята гледна точка защо и как се е стигнало до тази ситуация. Дори и да не сте съгласни, слушайте мълчаливо, докато то говори. Кажете му, че има право да се ядосва. Едва тогава изложете своята гледна точка и намерете заедно решения.

Съсредоточете се върху хумора

Като разсмеете сина или дъщеря си, лошото им настроение ще се разсее по-лесно. Добавянето на малко лекомислие към ситуацията може да разведри настроението. Като омаловажавате драмата, вие му показвате, че реакцията му е малко преувеличена. Да бъдеш самоироничен е ценен актив в живота. Внимавайте обаче да не изпаднете в унижение, това ще има обратен ефект.

Ценете го

Децата обичат да бъдат хвалени, да им се показва, че действията им, когато са положителни, не са останали незабелязани. Не пестете хвалебствия, когато детето се справя с нещо. Така ще го спечелите на ваша страна и ще знае, че забелязвате не само пакостите, които прави.

Как да предвидим гнева на детето

За да избегнете необходимостта да успокоявате гнева му, решението често е да се определят правила от самото начало. Ако вашето малко дете не се подчини, тогава ще имате право да го порицаете. Можете също да дадете избор.

Ако детето е склонно да избухва, докато се облича сутрин, оставете го да избере между два тоалета. Същите уговорки можете да правите преди посещенията в магазина, например: “Ще купим само едно нещо, ще можеш да избереш какво.”

Какво не трябва да правите

Много е важно да не нарушавате собствените си правила. Ако поставите определени граници в дадена ситуация, следвайте ги, защото така детето ще знае, че те са валидни. Ако сте непостоянни и самите вие нарушавате правилата, за детето те няма да представляват нещо, което трябва да се спазва и следва.

Търпение – ключов момент във възпитанието

Не употребявайте обидни и негативни думи към детето. Ключовите думи са нежност, търпение и комуникация, а не насилие и наказание. Няма по-болезнено нещо за едно дете от това да чуе обиди по свой адрес от най-близките си.

Всички знаем колко е трудно да запазим хладнокръвие в някои ситуации, когато детето избухва, особено на публични места, но винаги си спомняйте, че вие сте неговият стожер, вие трябва да дадете пример, и ако примерът, който давате, е да се вика и обижда, не очаквайте от детето си по-различни реакции. Във всяка книга, посветена на необятната тема детска психология, се казва, че не думите, а примерът учи децата.

Често задавани въпроси

Можем ли да се справим с детските изблици?

• Да, ако сме достатъчно спокойни и ако познаваме своя малчуган достатъчно добре. Нека не забравяме, че това е фаза от емоционалното израстване на детето.

Важна ли е емоционалната интелигентност?

• Повече от важна. Всъщност тя е тази, която изгражда бъдещата личност. Заложете на развитието й при вашето дете.

Примерът или напътствията са по-полезни?

• Примерът е всичко. Децата копират всичко, което прави възрастният. Възрастният е пътеводител на малчугана през необятния свят. Именно затова примерът трябва да е положителен.