Mamapedia > Възпитание и поведение > Неврози > Как детето да спре да плаче, когато мама или тати излизат? Важни психологически и практични действия в тази ситуация
Как детето да спре да плаче, когато мама или тати излизат? Важни психологически и практични действия в тази ситуация от Д-р Мариан Гарбър
Използвани са материали на Стивън Гарбър, Мариан Даниелс Гарбър, Робин Фридман Спизман „Всеки път, когато трябва да изляза навън, малката ми дъщеричка започва да плаче неудържимо и никакви уговорки не помагат. Хваща се с две ръчички за краката ми и ...Въпроси и отговори по тази тема (0)
Децата често стават тревожно при раздяла с родителите. Някога причината за това е твърде голямата привързаност, друг път неувереност или несигурност заради непозната обстановка или обкръжение, а при трети деца децата се чувстват излъгани – родителите не са ги подготвили за отсъствието си.
За това, че възрастните имат и свои задачи и работа трябва да се говори с децата чести и спокойно. Така малките приемат, че отсъствието на мама или татко е нормална част от ежедневието.
Винаги предупреждавайте детето когато ще отсъствате, давайте времеви хоризонт, колко дълго няма да Ви има и кога ще се появите обратно. Когато всичко това се случва в предвидима обстановка, децата са по – спокойни и уверени. Те имат чувството, че контролират ситуацията, а не че са „захвърлени“ на произвола на съдбата.
Съобщавайте плановете си спокойно, а не като на предстоящо препятствие. Това е магически подход, който привиква децата. Те разбират и свикват с това, че са част от ежедневието на възрастните и то е такова – неконстантно, понякога не дотам приятно, но необходимо.
Децата често стават тревожно при раздяла с родителите. Някога причината за това е твърде голямата привързаност, друг път неувереност или несигурност заради непозната обстановка или обкръжение, а при трети деца децата се чувстват излъгани – родителите не са ги подготвили за отсъствието си.
За това, че възрастните имат и свои задачи и работа трябва да се говори с децата чести и спокойно. Така малките приемат, че отсъствието на мама или татко е нормална част от ежедневието.
Винаги предупреждавайте детето когато ще отсъствате, давайте времеви хоризонт, колко дълго няма да Ви има и кога ще се появите обратно. Когато всичко това се случва в предвидима обстановка, децата са по – спокойни и уверени. Те имат чувството, че контролират ситуацията, а не че са „захвърлени“ на произвола на съдбата.
Съобщавайте плановете си спокойно, а не като на предстоящо препятствие. Това е магически подход, който привиква децата. Те разбират и свикват с това, че са част от ежедневието на възрастните и то е такова – неконстантно, понякога не дотам приятно, но необходимо.