Преглеждания: 3028
Използвани са материали на Стивън Гарбър, Мариан Даниелс Гарбър, Робин Фридман Спизман
„Всеки път, когато трябва да изляза навън, малката ми дъщеричка започва да плаче неудържимо и никакви уговорки не помагат. Хваща се с две ръчички за краката ми и не иска да ме пусне”, разказва Ана. Детето й е толкова привързано към нея, че отказва да остане дори с любимата си баба, която иначе обожава. Самата Ана също страда, виждайки истеричните писъци на момиченцето си и често пъти се отказва да излиза или предпочита да го вземе със себе си, отколкото да гледа разплаканите му очи.
Само че така тя не решава проблема с трудното отделяне на хлапето от мама, а само го задълбочава. Дъщеричката й е все още бебе, но с времето драмите, които ще разиграва ще бъдат още по-големи. А непрекъснато се случват неща, заради които Ана ще трябва да излиза сама, с таткото ще искат да отидат на вечеря с приятели, на театър, ще започне да ходи на работа и т.н.
Ако има кой да ви помага и поне за час-два да гледа бебето, оставяйте го от време на време, за да свиква с кратката раздяла. Хем ще си свършите някаква работа, хем ще отделите малко време и за себе си, защото не само децата се нуждаят от лично пространство, но и техните родители.
Превърнете излизането и прибирането в естествен процес
Винаги след като излизате, се прибирайте навреме, както сте обещали на детето и то от малко ще свикне с това. Ще го приема като нормална част от ежедневието му, без да се създават сътресения в крехката му психика.
Ако обаче досега не сте го оставяли, дори за да отидете на пазар, първият път, в който смятате да го направите, няма да мине никак гладко. Според експертите по детско развитие бебетата, които са заобиколени от повече възрастни и деца още от раждането си, се разделят с родителите си по-лесно отколкото бебетата, които са заобиколени само от мама и татко, например.
Никога не излизайте от вкъщи без да кажете „чао“ на детето
Имъкването по „терлици“ е нещо абсолютно забранено в родителските порядки. В противен случай можете да загубите доверието му и мъничето ще започва да рони сълзи още като ви вижда, че започвате да се приготвяте за излизане.
Всеки път преди да отворите външната врата, гушнете и целунете дъщеря си, пожелайте й весели игри с баба, ако тя ще се грижи за нея следващите няколко часа и й кажете кога точно ще се върнете. Например: „Еви, когато станеш от следобеден сън и изядеш закуската си, мама ще се прибере вкъщи“.
Подгответе детето
Ако се налага да излезете, обяснете на хлапето какви са плановете ви. Кажете му, че леля му или детегледачката Мари, която то добре познава, ще дойде да поиграят за няколко часа, докато мама се прибере. Разкажете къде отивате, какво ще правите и кога ще се върнете. Така то ще се чувства по-спокойно и ще е сигурно, че вие скоро ще се приберете.
Когато трябва да тръгвате, просто го направете
В никакъв случай не показвайте пред детето си, че се чувствате несигурни и виновни, заради това, че се налага да излезете. То веднага ще усети, че се колебаете и ще види шанс да успее да ви убеди да си останете вкъщи, започвайки да плаче още по-силно.
Покажете съчувствие, но да излъчвате увереност е най-важното нещо в конкретния момент. Кажете спокойно: „Ти също много ще ми липсваш, но аз ще се прибера вкъщи само след няколко часа, а през това време ти страхотно ще се забавляваш с баба си“. Ако се налага, леко отместете сина си, който се е е вкопчил в крака ви, целунете го, кажете му „чао“ и бързо излезте.
Успокойте страховете си
Известно време след като сте излезли, звъннете вкъщи. Много вероятно е да разберете от човекът, който е останал с него, че синът ви е спрял да плаче минута-две след като сте излезли. Поздравете се за търпението, което успявате да проявите в моменти на раздяла с детето и усмихнати и спокойни продължете със задачите през деня си. Сега вече знаете, че синът ви също е спокоен, че ще се върнете навреме вкъщи, точно както сте му обещали.
Не се прибирайте всеки път с подарък
Много родители се чувстват гузни, че се налага да излизат и се опитват да успокоят съвестта си, носейки всеки път подарък на детето си. Не учете наследника си да ви се радва, когато се приберете, само защото му давате поредната играчка.
Така то ще свикне да ви вижда единствено като приносител на материални неща. И ще започне да недоволства, когато пропускате да купите някаква изненада. Нека мъничето е щастливо, защото мама или татко са се прибрали, а не защото му носят лакомство.
Когато се доверявате на детегледачка:
- Уговорете се с нея да дойде някой ден предварително, в който да прекара час-два с хлапето във ваше присъствие. Дайте им време да се опознаят, мъничето да свикне с новото лице в дома ви, а и вие ще успеете да й разкажете какво обича и не обича детето, какви навици има и към какви правила искате тя да се придържа.
- Ако ви се налага да излезете спешно и нямате време за предварителни срещи, помолете детегледачката да дойде поне час по-рано. Естествено, вие предварително трябва сте се убедили, че това е жена, на която можете да имате доверие. Ако на детето му трябва по-кратко време да свикне с нея, то вие е нужно да сте я проучили внимателно и да сте получили препоръки.
Синът ви вече е свикнал с жената, която ви помага в грижите за него, но все прави драми, когато излизате. В такъв случай нека тя да го въвлече в някаква игра точно преди да тръгнете. Когато е улисан, той може дори да забрави да ви каже „чао”, а вие бързо го целунете, кажете му кога ще се върнете и излезте, без да се суетите наоколо.
Децата често стават тревожно при раздяла с родителите. Някога причината за това е твърде голямата привързаност, друг път неувереност или несигурност заради непозната обстановка или обкръжение, а при трети деца децата се чувстват излъгани – родителите не са ги подготвили за отсъствието си.
За това, че възрастните имат и свои задачи и работа трябва да се говори с децата чести и спокойно. Така малките приемат, че отсъствието на мама или татко е нормална част от ежедневието.
Винаги предупреждавайте детето когато ще отсъствате, давайте времеви хоризонт, колко дълго няма да Ви има и кога ще се появите обратно. Когато всичко това се случва в предвидима обстановка, децата са по – спокойни и уверени. Те имат чувството, че контролират ситуацията, а не че са „захвърлени“ на произвола на съдбата.
Съобщавайте плановете си спокойно, а не като на предстоящо препятствие. Това е магически подход, който привиква децата. Те разбират и свикват с това, че са част от ежедневието на възрастните и то е такова – неконстантно, понякога не дотам приятно, но необходимо.