Използвани са материали на Стивън Гарбър, Мариан Даниелс Гарбър, Робин Фридман Спизман
Степента на развитие при всяко дете е различна. Някои започват да произнасят първите си думички много рано, други проговарят чак след втората или третата си година, но затова път наваксват бързо. Едни само пълзят и късно прохождат, други директно се изправят на крачетата си и правят първите си стъпки без изобщо да са пълзяли.
Фактът, че съседското бебе, родено два дни преди вашето и започнало да се задържа седнало три седмици по-рано, сам по себе си нищо не означава. При бебетата първо идва контролът на главата, след това се овладяват движенията на тялото, така че детето да започне само да се обръща, следват заставането в седнала позиция, после евентуално пълзенето и накрая изправянето и прохождането. Първо се научават как да ползват ръчичките си и едва след това започват да контролират крачетата.
Доверявайте се на експертите
Има много и добри източници на информация, чрез които да се ориентирате какво трябва да е нивото на развитие на детето ви в различните възрастови етапи. Можете да черпите информация от книгите, в интернет има безброй статии от специалисти.
Разпитвайте в детайли педиатъра, а още в първия месец след раждането на бебето посетете ортопед, който не само, че ще провери състоянието на новороденото, ще ви даде и ценни съвети как да стимулирате неговото двигателно развитие. Някои от практиките, с които сте отгледани вие и съветите, които ще получите от вашите родители, днес се считат за погрешни.
Затова попитайте и какво не бива да правите. Воденето непрекъснато за ръчички, например, което според много теории води до по-бързо прохождане, сега се приема като неподходящо. Така вие ще имате проблеми с кръста, а то няма да усвои навика, когато политне да пада, да слага ръчички пред себе си, с което намалява удара и не се озовава с лице директно върху асфалта. Мъничето трябва да се научи да ходи само и ще започне да го прави, когато е готово и достатъчно стабилно.
Осигурете среда, която стимулира развитието
Запомнете най-важното – на децата им е интересно абсолютно всичко. Затова във всеки етап от развитието не спирайте да разказвате на детето си за всичко, което го заобикаля. Когато е възможно и безопасно за него, взимайте предмета, за който разказвате. Дайте му да пипне и подържи листо от дърво, шишарка, която сте намерили в парка, първите обувчици, които сте му купили и т.н.
Като освен да назовавате съответния предмет, разказвайте и нещо, свързано с него. Обяснявайте защо листото е пожълтяло и е паднало на земята, как хлапето ще може да обуе обувчиците си и те много приличат на тези, които носят мама или татко. Когато сте вкъщи, сложете около бебето различни предмети, достатъчно големи, за да не може да ги глътне – цветни топки, бебешко огледало, което е направено от мека и нечуплива материя, купички, чашки, дървени кубчета и др., с които да може да играе и да ги изучава. Старайте се винаги да бъдат чисти, защото със сигурност проучването става и чрез устата.
Сменяйте вещите и играчките
В хода на растежа и развитието на детето, често променяйте играчките, с които се забавлява. Прибирайте някои в кутия, след време ги извадете отново, а тези, с които е играло доскоро, приберете на тяхно място.
Тези пък, които вече не съответстват на възрастта му, подарете на друго дете или ги подарете в близката детска градина. Постарайте се да не струпвате в стаята на хлапето твърде много играчки.
Ще се обърква от прекалено големия избор. Няма да се заиграва дълго с нито една и ще създава непрекъснат хаос.
Не бързайте
С огромния избор на играчки в магазините, вероятно ви се иска да купите колкото може повече за детето ви. Важен момент тук е да мислите с няколко крачки напред, но не и твърде далеч във времето, защото рискувате да купите нещо, с което детето изобщо да не си играе, тъй като все още не е дораснало в развитието си за покупката, която сте направили. Например, нелепо е да подарявате на двегодишно дете лего със StarWars, на което на кутията е обозначено, че е подходящо за деца над 7 години.
Когато вече достигне съответната възраст, няма да иска да докосне играчката, защото е стояла в стаята му твърде дълго и вече не представлява интерес за него. Опитайте се да превъзмогнете и желанието си да купувате неща, за които вие сте си мечтали като дете, а вашето собствено все още е твърде малко за този вид занимание. Много татковци с огромен възторг носят на 2-3-годишните си момиченца огромни композиции от влакчета с релси или паркинг за коли на няколко етажа.
Давайте възможност детето да практикува дадено умение
На децата са им необходими много часове, за да усвоят някое ново умение. Преди да дадете на мъничето истинска книжка, която със сигурност в началото ще накъса, опитайте с гумена или такава от плат.
В детските магазини има богат избор, а можете и сами да я изработите. В началото бебето ще я дъвче и размята хаотично, но постепенно ще се научи да отгръща страниците.
След многобройните разлиствания и разглеждане на цветните картинки, вече много по-уверено и сигурно ще може да прелиства. Тогава вече е готово да разглежда и истинска книжка. Качване и слизане по стълби, пълнене на чаша с вода и изсипването й след това, подхвърляне на топка или балон – това са само малка част от нещата, с които децата могат сякаш безкрайно да се занимават.
Когато видите, че детето проявява интерес към някакво ново умение, което може да усвои, дайте му колкото се може повече възможности, чрез които да го практикува. Например, ако забележите, че харесва рисуването, осигурете му моливи, флумастри, боички, пастели и т.н., за да има разнообразие на средствата, с които да упражнява това свое любимо занимание.
Ние всички сме различни. Едни са по аналитични, други са по-силни физически, трети виждат по-далеч, четвърти са по-пъргави. И при бебетата е така. Те не се развиват едновременно, не са започнали едновременно да се хранят едновременно, да ходят или не проговарят заедно. Всички деца са различни и се развиват по свой собствен път. Разбира се има определени „маркери“, които трябва да се следят – децата прохождат около първата си година, бебетата проговарят около края на първата година, първите зъби никнат около осми месец. Всички тези ориентири са базирани на статистиката за масовото развитие на децата. Ако това не се случи в предефинираните диапазони, не е нужно да се изпада в паника. По-скоро е необходимо да наблюдавате с повишено внимание. Разбира се, че трябва да се консултирате с педиатър. Специалистите знаят какви изследвания и на какъв етап трябва да се направят, за да идентифицират признаци за забавяне на развитието.
Не на последно място не забравяйте, че природата си знае работата и тя ще се погрижи как точно да се развива вашето дете. Задачата на родителите е да осигурят добра и безопасна среда и хубави грижи за бебето. Тогава всичко останало ще си дойде на мястото от самосебе си.