Как най-добре да подготвим несигурното дете, за да тръгне спокойно и уверено на градина или училище? от Д-р Мариан Гарбър

Използвани са материали на Стивън Гарбър, Мариан Даниелс Гарбър, Робин Фридман Спизман

Тръгването за първи път на ясла, детска градина или училище носи хубави емоции, но може и да е много стресиращо както за децата, така и за техните майки и бащи. Доста родители, които като малки са отглеждани само вкъщи през първите седем години, са доста предубедени към детските ясли и градини. 

По-лошото е, че без да искат, успяват да предадат страховете си на собствените си деца.  А ако хлапетата са силно привързани към мама и татко и рядко се случва да сменят домашната обстановка, опитите за тръгване на градина се превръщат в ужасно семейно приключение, съпроводено с ревове на детето и на майката, това пък води до нажежаване на обстановката вкъщи и опъване на нервите на всички. 

Обикновено децата проявяват любопитство и са спокойни първия ден, когато се озоват на новото място с много други връстници и ентусиазирано помахват за „чао” на родителите си. На другия ден, обаче, започват проблемите. Вече са наясно, че пак ще останат без мама, с която са свикнали да бъдат денонощно и това направо ги ужасява. 

Следващите дни са истинско изпитание за любящото майчино сърце, което направо се “къса”, докато детето рони горчиви сълзи и се вкопчва в краката й или с най-тъжния глас на света пита: „Мамо, на кого ме оставяш?”. 

Това наистина е гледка, която може да разстрои всеки, и някои родители се поддават, отказвайки се от градината.  Но в среда с много деца мъничетата се учат да комуникират с връстниците си, научават се да отстояват своето, когато се срещат с много различни характери и свикват да не прекарват всекидневието си сами, само с мама и татко. 

Именно това им помага много по-лесно и бързо да се адаптират, когато тръгнат на училище. Новата среда със сигурност отново ще внесе някакъв смут у тях, но не може да се сравни със стреса, на който ще бъде подложен първолакът, озовал се в класната стая и по коридорите сред десетки непознати деца, а доскоро е играл само с три-четири хлапета на площадката пред блока. 

Разбира се, за свикването в нова среда е важен и характерът на малкото човече

Някои са съвсем свободни в държанието си и с лекота приемат всичко ново, с радост пристъпват към непознати лица. Други са по-плахи и притеснителни и се нуждаят от много по-дълго време, за да привикнат с промяната на обстановката, и при срещата с нови хора. Така или иначе, всички те се нуждаят от емоционална подготовка за предстоящото събитие и е важно да им я осигурите. 

• Разгледайте заедно яслата или училището още преди да започне да ги посещава. Детето ще прекарва много време на новото място и предварителната подготовка в случая е важна. Посетете детската градина или училището и запознайте дъщеря си с учителите и ако има възможност с другите деца. Предварителното опознаване на новата среда ще й помогне да се чувства по-спокойна и уверена.
• Поддържайте връзка с учителите. Постарайте се да се срещнете предварително с началния учител или с жените, които ще се грижат за хлапето ви в детската градина. Разпитайте ги за техните изисквания и правилата, които очакват да се спазват. От своя страна им дайте информация за вашето дете, за навиците, интересите, както и страховете, притесненията му. 

Разполагайки с тази информация, учителят би могъл да помогне за по-лесната му адаптация. Не пропускайте да споделите, ако има някакви специфични нужди или особености, за които преподавателят и обгрижващият персонал трябва да са наясно. С времето е важно да се информирате редовно как минават дните на мъничето, среща ли някакви затруднения, необходимо ли е вкъщи да работите по даден проблем. 

• Разкажете подробно на сина си какво може да очаква. Дори и за възрастните е важно да знаят какво предстои, когато попаднат в нова среда сред непознати хора. Това важи с двойна сила за децата. Така че предаварително и подробно разкажете на сина си какво го очаква, с кого ще се среща в градината или в училище и какво ще прави.
• Направете първия ден много специален. Изберете нов тоалет, раница и други необходими неща за новото място, което детето ще посещава. Направете го заедно, предварителната организация е важна, защото ще му създаде усещане за контрол на ситуацията. Понякога децата изразяват емоциите си чак на втория или третия ден от старта на училището, но им трябва време, за да свикнат с различните обстоятелства.
• Отделяйте достатъчно време на детето си. Това, че синът ви се впримчва във вас не винаги означава, че е разглезен. Ако се налага често да отсъствате от вкъщи заради командировки, вероятно той има нужда да прекарва повече време с вас и затова още от предишната вечер започва да драматизира, и да отказва на другата сутрин да отиде на градина. Старайте се да му отделяте нужното време. Замислете се дали и вие нямате нужда да прекарвате повече време с него.
• Обикновено мъничетата са вкопчени в майките си. За да е по-лесна сутрешната раздяла, най-добре е поне в началото таткото да води детето до училище или детската градина. Но този вариант не винаги е ползотворен, защото практиката показва, че татковците са по-податливи и трудно издържат да гледат обляното в сълзи лице на наследника си. Много често опитите им да оставят мъничето в яслата са катастрофални и си го прибират обратно вкъщи с обяснението: „Това не се издържа, не мога да го мъча по този начин” или още по-категоричното: „Приключваме с градината, няма да ходи повече!”.
• Обадете се на преподавателите. Ако вие самите се чувствате притеснени и разстроени от факта, че сутринта сте оставили дъщеря си плачеща в детската градина, звъннете на учителката. Със сигурност ще бъдете по-спокойни когато разберете, че детето е спряло да плаче малко след като сте си тръгнали.
• Не оставяйте време за преговори. Колкото по-дълго седите пред стаята в детската градина и се опитвате да успокоите пищящото си хлапе, толкова повече надежда му давате, че може и да успее да ви разубеди да го оставите там. Нормално е да ви е мъчно и да страдате също толкова, колкото и то, но не го показвайте. 

С мил, но категоричен тон му обяснете, че трябва да влезе при другите деца, целунете го и ако се  налага с нежно побутване го дайте в ръцете на учителката, а вие си тръгнете бързо. В никакъв случай не правете грешката да се съгласявате да си го върнете вкъщи, дори и да сте свободни през деня. Един път направите ли го детето ще знае, че все пак има шанс да постигне своето и всеки ден всячески ще се бори, за да успее пак да ви убеди да не го оставяте в градината или в училище.