КЛЮЧОВИ фактори за социализацията на детето ви. Изследвания от Иван Карагьозов

Съществува ли разлика между адаптация, социализация и т.н. в процеса на превръщането на детето от дете в зряла, полезна за обществото личност и къде е връзката между тази терминология и общия тон на взаимоотношенията между деца и родители? 

Най-общо може да се отбележи, че социализацията се свързва с процеса на усвояване на нагласи, убеждения и традиции, които са характерни за семейството и културата. Ясно е, че родителят има основна роля в този процес. 

В началото на развитието на детето на родителя се налага да приучи детето да контролира физиологията си, но на по-късен етап този контрол се отнася до поведенческите реакции на детето: например как да се потискат агресивните импулси, когато друго дете вземе играчката му. 

В тази връзка е важно да се открои индивидуален и специфичен родителски стил, който да се следва. Дали той е авторитарен, демократичен и либерален, авторитетен или представлява съчетания от някои от тези стилове? Трябва да изберете своя почерк!

Едно изследване доказва, че родителският стил е в пряка връзка с успеха на детето в училище, като резултатите подчертават изключително положителната роля на авторитетния стил. Какво представлява той? Там, където има много любов, но и достатъчно изисквания за целите и стандартите на поведение на децата. За по голяма обективност трябва да кажа, че и детето, и неговият темперамент също влияят на родителя, а оттам – и на самия родителски стил – така наречената реципрочна социализация. 

Неминуемо съществуват и други фактори, които влияят на социализацията – медии, звезди и ролеви модели като актьори или певци, неговите връстници и т.н. С най-голямо влияние са връстниците, като може ясно да се проследи как те повлияват развитието на детето чрез играта. 

На по-ранна възраст, около първата и втората година, детето играе само, в изолация, като много скоро след този период то вече е в група, но продължава да играе за себе си – паралелно с игрите на другите деца. При навършването на третата година, децата започват съвместните си игри, където детето има отделна, но допълваща играта на другите деца роля. Всички тези процеси се влияят от когнитивното развитие, като съвместната игра не се появява до момента, до който детето не преодолее част от егоцентризма си и не започне да е способно да разбира и друга гледна точка. 

Училищната възраст е „големият” скок в социализацията на детето. Интересни са вариациите, които са свързани с усвояването на роли. Докато на около 6та и 8ма година децата се харесват и са приятели, защото си поделят различни неща, то между 9та и 11та година, приятел е този, който помага в нужда, а тези на 12-13 години свързват приятелството с психологична подкрепа, която е свързана с усещането, че родителите не ме разбират или пък с помощ по определен предмет в училище. 

Закономерно, половите различия са също важен фактор в социализацията на детето. Много от популярните мнения са заблуди: 

• например, че момичетата са по-социално насочени от момчетата; 
• или че момчетата имат по-ясно изразена мотивация за постижения; 
• или че момчетата имат по-висока самооценка от момичетата; 
• или че момичетата са по внушаеми от момчетата… 

Единственото, категорично доказано такова мнение е, че момичетата имат по-добри вербални умения, докато момчетата имат по-добре изявени математически способности, но и тук разликите са пренебрежимо малки. 

Половите роли са важен фактор, като в различните култури се гледа по различен начин на тях, като най-важното е, че децата се учат на поведение наблюдавайки своите родители, съответстващи на пола им. Най-вече родителите, но и другите хора служат за образуването на ролеви модели за мъжко и женско поведение при децата. 

Характерно за социализацията е, че тя е процес – тоест децата постепенно осъзнават кои са и доколко съответстват на средата на семейството си и на приятелите си. И макар това да е важно обстоятелство, не е за пренебрегване факта, че детето взима активно участие  в собствената си социализация.