Искра Ангелова

КОГА и по КОЛКО да са ДНЕВНИТЕ пари на детето? Реални съвети от Искра Ангелова по Алисън Шейфър

icon Преглеждания: 2108
Видео Текст
Deteto Parite (custom)

„Мамо, намерих си паричка! Какво да я правя?“ тича към мен малката Ани и носи стотинка в ръчичката си. 

„Сложи си я в касичката, мъничка.“

Наскоро превеждах една много симпатична книга – „Умно майче – богата майка“ на американката Кимбърли Палмър. Авторката развиваше подробно идеята как децата трябва още от малки да бъдат обучавани за стойността на парите. 

Според нея мотото от детството ни: „За пари не се говори“ отдавна не важи, защото е изключително важно децата да се научат, че трябва да заделят 1/3 от парите си за спестявания, 1/3 – за благотворителност и да харчат планирано остатъка. 

Как? Като имат стабилен бюджет, който се базира на спестяванията им от „дневни“. В САЩ, където е писана книгата, това не са точно „дневни“, защото там на децата се дава нещо като седмична „заплата“, която те разпределят както намерят за добре или по гореописания начин, но в нея не се включват разходите им за храна

Докато у нас на децата се дават „дневни“, които са предназначени предимно за храна и транспорт, а ако детето е много спестовно – допълват спестяванията му в прасето-касичка. Общо взето американската идея е детето да започне да борави със свой собствен бюджет от най-малка възраст, така че впоследствие тази сфера от живота да не го свари напълно неподготвено, както и за да се възпита на подходящите финансови навици.

Канадската психоложка Алисън Шейфър пък разработва точен план с подходящите суми, които да давате на детето си съобразно с възрастта му и належащите разходи, така че то нито да има прекалено много, нито прекалено малко

Ако то недоволства от отпусканата сума и се сравнява с другите деца, е редно да му се обясни, че всяко семейство е различно – идеята да му купите на кредит миникупър за абитуриентския бал, защото другите така правят определено не е добра!

Сумите, които им отпускаме, служат на децата, за да се научат да управляват парите и за повишаване на самостоятелността и независимостта им. Тези суми би трябвало да са основани на разумно разчетен бюджет. 

Бюджетът трябва да отразява социално икономическия статус на семейството. Някои семейства могат да си позволят повече от други. Не се срамувайте и не крийте фактите. Ако достойно заявите: „Не можем да си позволим тази сума, съжалявам“, ние ще научим детето да има реалистична представа от семейните приходи. 

Бюджетът на детето ще се променя във времето съобразно растящите му способности да се оправя с пари и да взема покупателни решения самостоятелно. 

Е, да, но ако… детето напише бюджет, в който има 2 долара за бонбони и 10 за книги, а то похарчи всичките за бонбони – тогава какво?

Както при всеки друг бюджет, ако предвидите 10 долара за книги, а ги похарчите за друго – губите парите в тази категория. Да поддържаш разходите си спрямо бюджета е смисълът на този урок. 

Ето един примерен план за отпускане на суми:

Ако детето ви е в предучилищна възраст:

Бонбони. Бюджетът зависи от това колко бонбони му позволявате да яде. Ако му разрешавате само пакетче дъвки без захар от бакалията – то и бюджетът ще е в този размер – около долар. 

Сок. Ако разрешавате сок след уроците по плуване, детето може да си го купува само – около 2 долара. 

Играчки. Играчките са скъпи, но ако отидете на гаражна разпродажба, магазин за левче или магазин от голяма верига, детето може би ще си намери нещо за около 2 долара. Така то ще започне да разбира че някои неща са по-скъпи и сега ще има импулс да отложи и да спести. Обучението в спестовност и търпение развиват емоционална интелигентност.

Детето също така ще научи, че евтините кукли от магазина за левче се разпадат след месец, докато скъпите барбита остават с всичките си крайници по-дълго. Виждате ли вече големите ползи дори от малките отпускани суми?

Ако детето ви вече ходи на училище:

Лесно се забравя колко скъпи могат да са неща от рода на DVD (или айпад). Предвидете подобни харчове от страна на детето, преди да му отделите пари за част или всички от следните неща:

  • книги
  • напитка, обяд или пица в училище
  • пари за автобус
  • филми/забавления/онлайн кредити за игри
  • пари за подаръци за другите
  • пари за благотворителност по техен избор
  • пари за спестяване

Ако детето ви вече е предтийнейджър (туийн):

Вероятно изброените по-горе + пари за дрехи и пари за сметката за мобилен телефон.

И ето ви с кисел тийнейджър:

Обучението по управление на пари включва и начално разбиране за печеленето на пари чрез почасова работа. Почасовата работа успоредно с училището има плодотворно въздействие върху подрастващите. Родителите трябва да преосмислят бюджета на юношите, отпускайки им само за основни неща и поверявайки им отговорността за все повече разходи – като билет за концерт или самолет, за екскурзия, кола на старо, или за скъпи фризьорски услуги. 

И в никакъв случай не приучвайте детето, че ако свърши домакинските си задължения или направи домашните си – ще му платите. Освен „работата“ срещу заплащане, в този свят има и други отношения и задължения, които не се движат от пари. Домът, семейството и самоусъвършенстването са сред тях. 

Високите оценки трябва да са свързани с развиването на естествен стремеж към самоусъвършенстване, знание, признание и победа, а домашните ни задължения са ни дълг и са част от нашето общо живеене в малък социум. Защото утре ще осъмнете, молейки наследника си да ви пренесе покупките от колата до кухнята, а той нагло ще ви запита: „А колко ще ми платиш?“ 

add
add

Коментари на читатели

Напишете вашия коментар към темата
Вижте цялата дискусия
  1. ElenaKarakoleva
    ElenaKarakoleva

    Въпросът с парите е деликатен – от една страна детето трябва да има джобни, за да може да покрие текущи свои нужди или някоя непредвидена ситуация. От друга страна сумите, с които разполага трябва да не се твърде големи, за да не се отличава от околните си съученици – има куп други неща, които трябва да го отличават. От трета страна упражнението с имането на пари, управлението на малък бюджет, спестяването от тях, за нещо мечтано или по-голямо създава за в бъдеще навици за управление на пари.
    Мен ме учеше дядо ми (у нас винаги се е говорело за пари без задръжки, никога прекалено) – без значение колко пари ти дават или получаваш или заработваш – винаги спестявай 20% от тях. По-късно родителите ми ми даваха шанс да си заработя парите. И така стъпка по стъпка се създават навици да ги цениш, да научиш истинската им стойност…

Вашият коментар