Как работи всъщност имунната система на вашето бебче или на вашето дете?
Когато бебчето се роди, то почти няма имунна система. Тези човечета, които са кърмени, всъщност получават антитела от клас имуноглобулин А чрез кърмата.
Те полепват по храносмилателния тракт и по горните дихателни пътища и създават локален имунитет. Така че, когато бебето се кърми до шестия месец или до годинката, то получава антитела, които майката-кърмачка е изградила през живота си.
За съжаление то не получава всички антитела възможни, така че не разчитайте на това, когато имате контакт със остри заразни заболявания. Пазете все пак детенцето. Същото важи и за шарките – пазете ги децата, могат да боледуват, независимо, че се кърмят.
Някъде между една и две годинки започват постепенно, много бавно, да се изграждат антитела
Защото бебетата, човечетата, дечицата, не разполагат с белтъците, от които да се изграждат антителата първоначално. Всъщност между две и три, даже между три и пет годишна възраст, децата започват да укрепват и започват да изграждат собствена имунна памет.
Тоест, те изграждат досие на изкараните инфекции, на преболедуваните от тях вирусни и бактериални инфекции. Но между годинка и три е доказано в световен мащаб, че е най-честото боледуване на дечицата.
За съжаление този период съвпада с отиването на детето в колектив. Дали ще е детска ясла или детска градина, и тогава започва много честото боледуване. Както аз се изразявам – градински сополи и градинска кашлица – те всъщност не спират, поради простата причина, че идват едно след друго вирусни и бактериални инфекции, с които детският организъм не може да се справи.
За съжаление по тази пък причина възникват хронични заболявания, като най-честите са тонзилити и аденоидити. Те са известни между хората като увеличена трета сливица. Всъщност малко хора знаят, че всеки човек има пет сливици и само когато са възпалени, тогава говорим за тонзилит – хроничен или остър тонзилит. За аденоидит – ако третата сливица е увеличена.
Всъщност вирусните инфекции при дечицата не винаги протичат тежко
Понякога са леки вирусни инфекции, които отзвучават за два-три дни. Понякога протичането е между седмица, две, три, пет.
Когато видите, че след третия ден детенцето продължава да вдига висока температура или пък кашлицата се усилва или започне да се оплаква от болки в ушите, трябва задължително да консултирате това с вашия педиатър. А той пък вече, от своя страна, да прецени дали не трябва да се консултира и с друг специалист.
Нещо, което също е важно, е да се направят изследвания.
Най-малкото, трябва да се пусне една кръвна картина, стандартна кръвна картина с диференциално броене, утайка и много е важно – ц-реактивен протеин (CRP). Този показател най-бързо се качва, когато има насложена бактериална инфекция и се налага по-сериозно лечение. Това помага на вашия лекар, дали ще е педиатър или УНГ, да постави по-точна диагноза и да започне по-сериозно лечение, ако се налага.
Всъщност друго, което е важно е, че трябва да се предпазвате от самолечение
Не трябва да си назначавате сами антибиотично лечение, включително и капки с локален антибиотик, с които се работи в последно време често, защото се получава огромна резистентност към лекарства и към антибиотици най-вече. И когато вашето дете има сериозно заболяване, тогава лекарите стават безсилни. Тоест, ако не дай си боже вашето дете вече е с пневмония, тогава антибиотикът няма да подейства. Така че, родители, не си самоназначавайте сериозните лекарства.
Вие можете да вземете инициативата с био продукти, билкови сиропчета, капки за нослето, хомеопатични, но антибиотично лечение – не, в никакъв случай. Нещо, на което не всички родители обръщат внимание, това е профилактиката. Като на първо място при профилактиката слагаме, естествено, закаляването.
За съжаление в големите градове децата много често не са извеждани. Не само от родителите, а също и от детските градини и детските ясли не ги извеждат в градинката. За съжаление много често децата не спортуват и изобщо не се извеждат, не са привикнали към околната среда.
Когато през зимата температурите са ниски, ако едно дете не е закалено, а все пак се изложи на по-ниска температура, имунната система страда. Тя спада и много по-лесно може детенцето да бъде заразено с вирусна или бактериална инфекция.
Нещо, което също е важно – това са хигиенните навици.
Много често нашите деца нямат навици да си мият ръцете, да си мият зъбките, да се къпят нормално. За съжаление това е факт, който се среща в двадесет и първи век.
Храненето на децата не трябва в никакъв случай да бъде подценявано. Не трябва да се консумират газирани напитки, бързите храни, не трябва да се приема сладко – като започнем от шоколадовите изделия и стигнем до всякакъв вид бонбонки.
Естествено, могат да се прилагат имуностимулиращи препарати. Дали ще са био продукти, дали ще са хомеопатични, дали ще са алопатични, тоест препарати, които стандартната медицина използва – това вече е по избор на пациента и по избор на вашия лекуващ лекар. Но те са пожелателни през зимните месеци.
При първите признаци обаче на заболяване, моят съвет е родителя да остави детето вкъщи, да се ориентира в състоянието му и при необходимост да го заведе на лекар, за да могат по-бързо да се вземат мерки и детето да се излекува своевременно.
Коментари на читатели