Наднорменото тегло при децата! от Ипократис Пападимитракос

Това е тема, която едва ли ще може да се изчерпи в рамките на няколко минути. Това е тема, по която говори целият свят в последните 20 г. Много различни могат да са причините и аспектите – и чисто физически, и социално-икономически, които влияят върху това нашите деца да са с повече килограми.

Ще дам един пример. Скоро в кабинета дойде едно момче на 14 г., което освен наднормено тегло, също имаше високо кръвно налягане, висок холестерол, висока пикочна киселина. Тази картина – да си представим дете на 14 г. сутрин да става и да пие хапче за високо кръвно налягане, е нещо, което не искам да повярвам, но е факт и се случва.

Случва се, защото движението е по-малко. Чувал съм от родители, които казват, че не водят детето на спорт, защото по този начин се нарушава тяхното свободно време и тяхната организация за деня. Чувал съм за родители, които се подреждат с колата за бърза храна, за бургери, за да вземат за вечеря вкъщи. 

Чувал съм за родители, които, за да пазят децата и да са по-спокойни за тях, ги заковават на канапето на различни конзоли за игри. Наистина проблемът е многопластов.

Когато погледна през прозореца и видя навън малки сладки деца с коремчета и вече леко изкривени крака, си казвам, че това е продукт на любов. Тези деца са с наднормено тегло, защото някой ги обича. Дали това са баби, дали това са родители, дали това е средата, която си изразява много често любовта към децата чрез храна.

И затова казвам, че е многопластово, защото не е едно. Факторите са много. Те са наслоени, наслагвани във всяко едно ниво: качеството на храната и по-малката двигателна активност. 

Да, някога майката обикновено е била вкъщи, необходимо е било да работи само единият родител, което означава, че сега изведнъж двамата родители са принудени да работят, за да може да оцелее едно семейство. 

Това намалява възможностите за домашна храна, за прясно приготвена храна, за хранене с цялото семейство. И детето, като се прибере от училище и майката е вкъщи, ще седне и ще обядва. Сега какво – ще намери пари да купи сандвич.

Това са неща, които трябва да се променят. И посоката, и начинът, по който това трябва да се направи, е първо чрез информиране на родителите. Не искам да повярвам, че има родител, който да не иска детето му да е здраво, да расте уверено, със самочувствие и висока самооценка.

За съжаление деца, които растат в една среда с наднормено тегло, ниска двигателна активност, те не растат здраво. Те потенциално цял живот ще се борят с хронични заболявания като високо кръвно налягане, диабет и т.н., което инвалидизира. И ние вървим в тази посока. Ако не се променят нещата, не се вземат мерки, не се информират родителите. 

Защото, детето как се учи да се храни – учи от това, което вижда. Детето как се учи да се движи – учи от това, което вижда.

Ние винаги сме говорили за първите 7 г., които са много важни във връзка с възпитанието. Но тука не трябва да говорим само за възпитанието като морал и етика, трябва да говорим и за възпитание около храненето. И е важно, за да може едно дете да бъде възпитано правилно, самият възпитател да разполага с правилните инструменти и знания да го направи.

Болестите са две. Все по-често деца с хранителни разстройства – анорексии, булимии. Това е често срещаната картина. И другият полюс – деца с наднормено тегло. И е много трудно наистина да се обърне картината, ако нямаме промяна на цялото семейство.

Така че ако искам да помогна на моето дете, трябва първо да се променя и това наистина е много, много важно. Не просто да му забраниш да яде нещо. Не просто да го караш да се движи. Въпросът е да го убедиш, че това е важно за него, важно за цялото семейство, за да се живее по-качествено и по-приятно.

Това са нещата, които ще представляват предизвикателства пред всеки един родител, пред всяко едно семейство. Но това трябва да са предизвикателства, които трябва да доставят удоволствие и гордост, когато се заемем с тях, а не отегчение, умора или създаване само на проблеми.

Не можеш да забраниш на едно дете, трябва да му обясниш каква храна да предпочита, не можеш да го заключиш. Защото в крайна сметка, да, много често родителите се изкушават от авторитетната позиция на родител, който има пълна сила – държи парите, държи ключа – да си размахва пръста.

Да, детето слуша. Докога? Знаете ли? Едва ли. В един момент ние губим този контрол. И ако не сме дали инструментите и оръжията на децата, за да могат да се справят сами, сме абсолютно загубили играта.