Преглеждания: 2383
Две крайности , които много пъти в клиничната картина и в живота се съчетават заедно. Всъщност, още древните китайци казват, че всяко нещо се състои от две страни и ако махалото ни е препратило, така да се каже, в едната посока, задължително отиваме и в другата.
Писано е много на тази тема и обикновено анорексията и булимията се интерпретират като психологичен феномен. Известни са трудовете на Валдобер, на Сколни, да кажем, от швейцарската школа, където тези феномени се интерпретират като отговор на детския организъм към съответна ранно детска травма, била тя остра или хронична. Особено е описана ролята на майката – обсесивна, императивна и т. н. И реакцията към храната като реакция към образа на майката. Тези неща са известни и описани.
Аз обаче искам да обърна внимание на един друг момент от тази клинична картина, която е толкова вече разпространена и у нас. Да, безспорно това ниво на интерпретацията е необходимо, дори задължително. И все пак, има едно по-дълбоко физиологично ниво, което, ако потърсим, ние обикновено го намираме. Тоест, зад тези поведенчески реакции на детето много пъти се крие чисто физиологичен проблем, който дори и специалистът много пъти не забелязва и убягва от неговото око.
Много пъти зад отказа от храна или обратното явление – зад това да консумираме много храна – се крие някакъв дефицит или излишък в нашата физиология. И това в моята практика, аз установявам с рутинни изследвания. И тази причина, когато я установим, ние можем да я отстраним с храненето. И тогава терапиите могат много успешно да се съчетават. Да, разбира се, нека да присъства психотерапевтичното ниво, но винаги да погледнем и тази забравена страна, това условие, което много пъти кондиционира нашето поведение, нашата физиология, и в частност какво липсва и какво в същото време е излишно в нашия организъм.
Много пъти зад булимичните епизоди стои дефицит на минерали. Защото, да кажем, ако храним детето с тестени изделия, с пица, пържени филийки и т. н. може да не му достигат важни, есенциални микронутриенти, витамини , минерали, есенциални други вещества като пигментни елементи, като антиоксиданти. И тогава тази реакция, здравата реакция всъщност в тялото, ще бъде ние да консумираме много храна, не само като отговор на емоционален проблем, а като реална физиологична потребност да набавим даден нутриент. Защото ако изяждаме трета пица и липсва цинк, да кажем, ние ще искаме и четвърта, защото организмът гони чрез количество да набави качество – тоест търси липсващата субстанция в храна, която не е богата на тези микроелементи.
И нещо повече, когато присъстват много от другите макронутриенти, много въглехидрати, мазнини, тогава релативно тези микроелементи не достигат и тогава колкото повече ядем, толкова по не достига от този елемент, който, така да се каже, се изхабява в обмяната на тези други вещества.
Тези неща ние можем да ги установим с прости рутинни изследвания и можем да ги коригираме по простичък начин тогава, когато осигурим един достатъчен спектър от пълноценна храна. Да може да гарантираме ефективно трите големи групи нутриенти – белтъчини, мазнини, въглехидрати, но от ефективни и усвояеми източници. Тогава и витамините и минералите т. е. тези групи макронутриенти ще могат да бъдат ефективни, да се усвояват и да бъдат действени в нашата обмяна.
Ако ние ползваме например много екстрахирани мазнини, особено ако те са термично обработени – олио, зехтин и други, тогава тези мастни субстанции слепват цялата водоразтворима гама витамини и микроелементи, витамини от групата В да кажем, С, цинк, магнезий, калций и т. н. И тогава дори храната да е богата на тези микронутриенти, те не се усвояват. Ако ние например коригираме и вместо да ги подаваме в този екстрахиран вид ги гарантираме чрез цялостни нутриенти – чрез песто от ядки, чрез авокадо, чрез животински мазнини, които се съдържат в суровите животински продукти – тогава тези микронутриенти се усвояват и ние няма да имаме дефицит. И съответно организмът няма да има физиологичния мотив да изисква прекалено много храна.
Зад анорексията обаче, много пъти, зад отказа от храна (всъщност в превод буквално означава липса на апетит от старогръцки), когато детето отказва храна – ами това е парекселанс първата реакция на всяко живо същество, когато има някакъв физиологичен, когато има някакъв здравословен проблем. Никое болно животинче в природата няма да приема храна, когато е под стрес или когато има, да кажем, някакво остро заболяване.
Ако детето има температура, то ще откаже храна, защото вътрешният лекар диктува в това време организма да може да изхвърли отпадъчните вещества, да се освободи от инфекцията, като отделя и съответни секрети с това. Ако е инфекция на горните дихателни пътища, ще има секрети, кашлица, секрети от нослето и т. н. Ако е инфекция на пикочните пътища, съответно, ще има такива дизурични симптоми. Или пък ако ангажира стомашно-чревния тракт, ще има повръщане. И всичко това са опити на тялото да освободи дадени вещества.
Ако нашето хранене регулярно води до там, че натрупва отпадъчни вещества, тогава периодично детето ще отказва храна, за да може организма да се освободи от тези отпадъчни вещества. И това е най-естествената и нормална, всъщност това е лечебната реакция на тялото, която ние трябва да видим, да разберем и да можем да коригираме като коригираме причината за това, а не като коригираме следствието.
Т. е. искам да кажа, че много пъти зад заболявания или, да кажем, девиантни поведения, зад хранителни разстройства се крие проста, чиста, простичка физиологична причина. И ние, когато пуснем една малко по-широка биохимия в кръвната картина можем да установим тези дефицити. Обезателно е да изследваме например витамин Д, витамин В 12, да проверим фолиевата киселина, да проверим желязото, да проверим паратхормон, който ще ни даде индикация за калций и т. н.
И когато ние коригираме с едно естествено хранене, което ще осигурява достатъчно белтъчини. Белтъчини – една част от растителния свят в лицето, да кажем, на комбинирани зърнени и бобови варива, сурови ядки, но също така и животински продукти – препоръчително без термична обработка, приготвени по традиционни рецепти. Меса чрез сушене, мариноване, суров жълтък. Когато гарантираме това хранене, тогава по естествен и простичък път анорексията и булимията, тези страшни думи, тези страшни заболявания, така да се каже, на нашето съвремие, те много лесно могат да отшумят по най-естествения начин.
Смятам, че процесът е обратен. Първо се появява хранителното разстройство. В следствие на него започват дефицити на минерали и други полезни вещества.
Ако беше обратно – храним се неправилно, системно се трупат липси на витамини или минерали и др. и това избухва като хранително разстройство. Тогава би трябвало с медикаментозно лечение или системно вливане на липсващите вещества да достигнем баланс в организма и от там да се върне нормален хранителен режим. Обаче практиката показва, че връщането към нормално хранене е мъчително, трудно и бавно при хранителни разстройства. Как тогава ще спазим препоръката на д-р Гайдурков просто да започнем да поемаме правилните храни? При този проблем първият етап е да се започне приемането на някакви храни…
Родители, следете децата си. Внимавайте каква им е компанията, как им влияят околните. Ако „хванете“ проблемът по –навреме, по-лесно ще го излекувате. Без психолог е малко вероятно да се справите. Вероятно е да е нужно използването на антидепресанти и много внимание и търпение от Ваша страна. И помислете – къде бъркате, за да се стигне до тук.