Съветите на д-р Гайдурков: рецепти за заместители на традиционните мазнини от Д-р Георги Гайдурков

Така че в един обяд ние можем да включим, нека да повторим: винаги да имаме нещо сурово на масата. Една богата сезонна салата, която също можем да овкусим в изключителни дресинги, за които сега ще стане дума. Избягваме в системата на човешкото хранене да овкусяваме с екстрахирани мазнини и с екстрахирана, добавена сол. 

Това е една от особеностите, която на пръв поглед стои странна. Тоест не ползваме олио, зехтин, дори и студено пресовани мазнини. Опитът показва, че те въпреки това дестабилизират тази фина система на отделните нутриенти – белтъчини, мазнини, въглехидрати, витамини, минерали, биоактивни вещества. Ползваме мазнината, която е най-мощният нутриент, това е най-калоричният нутриент от трите макронутриента, мазнината дава 9 килокалории на грам; белтъчините и въглехидратите – само по четири.

Тоест най-мощният нутриент ако го изтеглим в екстрахирано, в изолирано състояние, в бутилка, логично е, че това изключително ще дестабилизира комплекса, който природата адресира към нас като система. 

Храната е система и е адресирана към нас самите като система 

И само когато ние консумираме системна храна, тоест такава, която е в пропорцията на природата, тя е адекватна за нашата природа. Тъй като нашето тяло е същата тази природа.

Мазнините, разбира се, са един от трите макронутриента. Изключително важен, изключително есенциален. Но ние ги ползваме в системата на човешкото хранене като интегрални продукти, това е простата тайна. И така получаваме не по-малко вкусни ястия. Вместо да добавяме олио или зехтин към салатата, използваме изключителни дресинги, сосове, които ние ги правим в домашна обстановка, които се състоят основно от смляни на песто ядки. 

Ще стане дума и за ядките по-подробно – ползваме широк спектър сурови ядки – бадеми, орехи, сусам. 

Специално подчертавам сусама, тъй като в растителния свят той е много богат на калций, който много често наблюдаваме в опита, че е дефицитен на нашето тяло. Дефицитен е, тъй като ако консумираме много киселинна храна тази киселина краде калция, тъй като той е една основна алкална система на нашето тяло. 

Така че от ядките – нека да присъства по-често в нашето меню сусамът, суров, небелен сусам, който ние смиламе на паста. Но ползваме и други ядки като бадеми, орехи, шам фъстък, лющен суров слънчоглед, лющено сурово тиквено семе, бразилски орех, който желае кедрови ядки, макадамия, кашу и т.н. 

Избягваме да ползваме три, които обикновено хората ги числят към ядките, тъй като имат високо мастно съдържание. Избягваме фъстъците, лененото семе и чията, така модерна днес. 

Защо? Фъстъците, ако трябва да бъдем точни, са вид бобена култура и те имат изключително висок процент трипсин-инхибитори. Така както бобените култури не са пригодни за човека да ги консумира в термично необработено състояние, не са пригодни за нас сурови, така и фъстъците имат много трипсин-инхибитори. 

Тоест вещества, с които семето се защитава и блокира ензимите в нашия стомах и въобще в нашия стомашно-чревен тракт. Това води до лоша хидролиза, до несмилане на храната и на мястото на това хидролизата протича по пътя на ферментацията, тоест развиват се бактерии и резултатът от това е ферментация с подуване, газове и дискомфорт. Затова и много от нас, изкушващи се по модата, могат да си поръсят чия в салатата, но резултатът ще е това – подуване, газове и дискомфорт. 

Хем модерно и атрактивно, а всъщност с отрицателен ефект. Точно затова избягваме тези семена или ги подлагаме на предходно изкисване и претакане, за да могат да се отстранят тези трипсин-инхибитори. Но за хората, които започват това хранене, които сега започват това хранене, аз бих препоръчал да избягваме тези трите – фъстъци, ленено семе и чия. 

Именно поради тази причина – блокират ензимите на нашето храносмилане и водят до нежелани ефекти с подуване, газове и дискомфорт.