Система на човешкото хранене, д-р Гайдурков – обяд – част 1 от Д-р Георги Гайдурков

В Системата на човешкото хранене предлагаме на обяд да се включат различни зърнени и бобени варива. Даваме обикновено превес на безглутеновите варива, въпреки че може да няма доказана непоносимост към глутен. Глутенът е вид лепило и когато известна част от нашите зърнени култури са без него, храносмилането е много по-леко и по-ефективно.

От зърнените варива използваме широк спектър пълнозърнест ориз, особено сорт басмати, който е изключително по-лек, по-вкусен, не прилича на варено жито, за разлика от останалите сортове ориз и децата и възрастните го предпочитат. Също така ползваме така модерната киноа, канихуа, варена царевица – всяко дете и всеки младеж обикновено харесва варена царевица. 

Ползваме също така и глутенови варива, да кажем като лющен овес

Тези варива в Системата на човешкото хранене предпочитаме да ги варим не в чиста вода, тъй като по този начин продуктът става безвкусен, нарушава се водно-солевия баланс – всъщност това е и причината за загубата на вкуса. Затова варим в сок от стъблена целина, от селъри. Тогава този сок осигурява богатия солеви състав, който нашите рецептори индицират като вкус, като нещо много вкусно и приятно. 

Процедурата е тази: в сокоизстисквачка изстискаме сок от стъблена целина, към който можем да прибавим различни подправки по желание, сушени зеленчуци без глутаминати и други добавки, подправки на вкус. И в този сок ние варим това вариво. Получаваме един изключителен продукт – вкусен и едновременно с това богат на микро-нутриенти. 

В обедното меню предлагаме също така и бобени варива. Бобените варива по същия начин можем да ги сварим в сок от стъблена целина. Битува мнението, че те са трудно смилаема храна. Приготвени по този начин, дори и тогава, когато имаме проблеми със стомашно-чревния тракт, рефлукс или гастрит, те могат да бъдат приети много добре. Най-леката бобена култура е лещата, но също така ползваме нахут, грах, по желание зрял фасул, по желание бакла – за тези, които нямат непоносимост към нея. 

Нека да кажем и това – зърнените и бобените варива осигуряват много фибри за нашия стомашно-чревен тракт

Нека не забравяме, че целулозата, включително и разтворимата такава в тези фибри осигурява храната на нашия микробиом, на нашите добри бактерии, които резидират, които живеят в нашите черва и гарантират нашата защита. Оказва се, че около 75% от нашата защита се гарантира от нашата чревна флора. Чревната лигавица е това място, където се срещат два свята – светът на природата около нас и светът на природата в нас. 

Именно затова е толкова важна тази граница, това място, това е лигавицата на стомашно-чревния тракт, където се хидролизират веществата и се превръщат в наши тъкани и енергия. Тъкмо там трябва да има изключителна защита и процесите да бъдат перфектни. 

Защото, ако тази защита бъде пробита, тогава цели молекули, например белтъчни, могат да попаднат в кръвното русло и да предизвикат различни алергии, а и тежки автоимунни реакции. 

Когато обаче ние гарантираме здравината на стомашно-чревния тракт, за която имат отговорност и тези бактерии в нашия стомашно-чревен тракт, тогава ние гарантираме нашата защита. Тоест, когато ние приемаме зърнени и бобени варива, освен нутриентите в тях, ние гарантираме и нашата нормална чревна флора. Тя е 75% от нашия имунитет.

Освен зърнени и бобени варива, на обяд ние можем да включим по желание и задушени на пара зеленчуци

Могат да бъдат и варени, но когато ги приготвяме на пара, те запазват много от веществата си. Ползваме широк спектър – ползваме например вареното или печено червено цвекло, тези зеленчуци също могат да бъдат печени, стига да не ги печем с мазнина и сол. 

Това, което е една от съществените особености на системата е, че не добавяне сол и мазнина. Солите и мазнината идват от интегрални продукти. Правим сосове от смляни ядки със сок от селъри, със или без чесън; можем да добавим суровия жълтък, който набавя всички възможни нутриенти и получаваме изключителна майонеза. 

Варейки в сока от селъри тези варива, ние получаваме целия солеви състав, без негатива на добавената сол. Защото нека кажем – когато добавяме натриев хлорид, ние губим много други соли. Губим калиеви, магнезиеви, калциеви и т.н. други соли, защото те се конкурират и изместват.

И обратно – когато приготвим храната така, ние осигуряваме богатия солеви състав. Така че получаваме един изключителен продукт с добри органолептични качества, тоест той е и вкусен, и богат на соли, без да утежняваме нашата обмяна с излишен натриев хлорид. Защото излишния натриев хлорид задържа вода:

• основният фактор за наднорменото тегло – задържането на вода
• освен това повишава кръвното налягане
• измества редица други минерали
• обеднява организма откъм калций
• вкислява, тъй като хлорът се излъчва като хлороводородна киселина от стомаха

По този начин в системата на човешкото хранене ние осигуряваме богатия солеви състав без да добавяме сол. Като ползваме песто, смляни на паста ядки, за които подробно ще кажа, ние получаваме изключителен набор от есенциални мастни киселини. 

Тоест ние използваме мазнината не в екстрахирано състояние, защото екстрахираната мазнина свързва цялата водноразтворима гама – калций, магнезий, желязо – те се усвояват в йонизирана водна среда. Когато добавим лъжица олио или зехтин, ние дестабилизираме този комплекс, те се слепват и не се усвояват. И обратно – тези капки, аз често се шегувам, плуват като петрол в морето.

Плуват цели капки и простичко казано – задръстват нашите органи. Така че ползваме мазнините в интегралния вид. Така, както казваме, понятен е примерът – не ползваме захарта от захарницата директно с лъжица. Много по-силен е аргументът да не използваме екстрахирани мазнини. Те всъщност са много по-калорични от въглехидратите и от белтъчините. 

Един грам мазнини дава девет кило-калории в обмяната. Белтъчините и въглехидратите – само четири. Тоест, ако ние ползваме екстрахирани мазнини, ние в голяма степен ще дестабилизираме нашия комплекс от необходими вещества в храненето.