Всичко за НАКАЗАНИЯТА и НАГРАДИТЕ при възпитанието на детето от Иван Карагьозов

Нека си припомним Адлер, който казва, че не е важно какво ни се случва, а е важно как се чувстваме вследствие на събитието, което ни се е случило. Тази теза, адаптирана за деца, дава основание да се вслушваме повече в преживяванията на децата и как те се чувстват по време на или след попадането в определена ситуация.

Адлер казва, че в днешни времена децата са по-подготвени за конкурентност, отколкото за сътрудничество, и обучаването в конкуренция продължава и в училището. Това е бедствие за детето и няма значение дали детето ще иска да победи друго дете или ще се откаже пред определена трудност. И в двата случая, то ще се интересува само от себе си. Неговата цел няма да е да допринесе и помогне, а да се подсигури в уменията си, които биха му донесли дивиденти. Всеки родител би следвало да внимава в окуражаването на тази тенденция, защото този път е опасен за психиката на детето.

Някои от успешните стратегии за справяне, както и подводните камъни, с които бихме могли да се сблъскаме при прилагането им са следните: При тактиката „окуражаване” е важно да се знае, че тя служи за повишаване на детското доверие в самото себе си и да предаде посланието, че то е толкова добро, колкото е, а не – колкото може да бъде. 

Практическите изражения на тази тактика са следните:

• работа за подобряване, а не за перфекционизъм;
• толериране на усилията;
• разделение на постъпката от изпълнителя;
• надстрояване на силните страни над слабите;
• демонстрация, че вярваме в способностите на детето, а не в слабите му страни;

• стимулиране и водене на детето, без опити да бъде бутано напред,
• интеграция на детето в групата;
• разграничаване между награждаване и окуражаване;
• помощ в посока детето да има куража да не бъде перфектно;
• избягване на подхранването на нечие его за сметка на другите.

Естествен и логичен е въпросът за наградите. Тук посланието е ясно: награждаването е лично за индивида, а окуражаването е насочено към действието му. Въпросът за наказанията е тема, която е актуална във всяко едно време и при всеки човек, който се занимава с деца. Винаги въпросът е: как да възпитавам без наказания? Техниката, която предлагаме, се базира на демонстрации пред детето: идеята е то да разбере какви ще са последствията от неговите действия. 

Съществуват и моменти, които биха превърнали тази техника във вид наказание

Именно затова подчертаваме, че не винаги тези демонстрации водят до логичните си последствия и че тази техника не може да прилага във всяка ситуация. Важното е, че използвайки този подход, вие ще увеличите вашата креативност и неминуемо ще бъдете подготвени за следващия си ход.

Трудно е да се различи техниката на логичните последствия от самото наказание. Ето няколко типични разлики: при логичните последствия възрастният е възпитател, обективен човек, с минимални емоционални изблици, той се тревожи за ставащото сега. При наказанието – възрастният играе ролята на полицай и съдия, възрастният е субективен и влага емоции, той се тревожи за миналото.

Разликата между логичните последствия и наказанието е много малка, много често тя се съдържа в самия тон на възрастния. Много точен и запомнящ се е примерът с изречението: „Ще видиш какво ще се случи!”. Същото изречение, казано с различна интонация, може да бъде тълкувано от детето и като наказание, но и като логично последствие. 

Припомняме важен момент в развитието на детето, който ние като възрастни понякога неглижираме. Детето е отличен наблюдател, но понякога не може да обясни наблюдаваното. Именно затова всяко дете се нуждае от някой, който да вгради наблюденията му в приемлива и „правилна“ рамка. Това предполага определени действия от страна на възрастния, като внимателно слушане, емпатия и демонстрация на процеса на взимане на решения.

В заключение: всяко поведение подлежи на промяна, но от родителя зависи чрез какви методи и средства ще се предизвика тази промяна. В същото време ние трябва да бъдем водени от въпроса при всички наши действия – какъв човек искаме да стане нашето дете? Вследствие на отговора на този въпрос ще знаем и пътя, който трябва да извървим при възпитанието на детето.