Използвани са материали на Стивън Гарбър, Мариан Даниелс Гарбър, Робин Фридман Спизман
Ако сте от много всеотдайните родители, вероятно често ви се налага да се набирате като линейка и да носите на детето в училище учебника по четене, тетрадката по математика, екипа за физическо или закуската. След часовете пък се връщате, за да откриете къде е забравило якето, и дали телефонът пак е под чина. Сигурно и често се налага да го успокоявате, защото е загубило поредната си шапка, суитшърт, любима играчка.
До третия и даже до петия път някак спокойно приемате нещата, но когато всичко това се случва регулярно, няма начин да не започнете да се напрягате. Когато обаче сте винаги готови на старта да се притичате да спасите положението и да занесете или откриете забравената вещ, нещата няма да се променят.
Хлапето знае, че винаги може да разчита, че като свирне, ще решите проблема и няма нужда да полага усилия да бъде отговорно. А тази ваша всеотдайност ще ви излезе през носа. Не винаги можете да сте на разположение, да избягате от работа и да занесете забравеното домашно. Когато детето пък порасне и започне да се сдобива с все по-скъпи вещи, ще продължи да губи и тях, защото няма изграден навик да пази.
Родителите винаги са внимателни към вещите на най-малките и се грижат педантично да събират всичко необходимо, когато излизат навън, да прибират нещата, тръгвайки си от детската площадка. Когато обаче децата поотраснат малко, майките и татковците очакват, че сякаш с магическа пръчка хлапетата изведнъж ще започнат да се грижат сами за себе си.
Разсеяността може да е симптом за стрес при малчуганите, да е признак за дефицит на вниманието. Много по-често причината е, че просто децата забравят. Да запомняш и да планираш нещо напред във времето са умения, които се усвояват с времето.
Слагайте важните неща на точно определени места
Заедно с детето изберете къде да слага вещите, които му трябват всекидневно. Якето винаги трябва да е на закачалката в коридора или в гардероба. Всички учебници, тетрадки и помагала трябва да бъдат подредени на бюрото, за да не се налага да ги издирвате из цялата къща.
Нека винаги да приготвя чантата за училище предишната вечер и в началото, докато си създаде правилните навици, проверявайте дали всичко необходимо за часовете е прибрано в раницата. Но хлапето не бива да свиква с мисълта, че всяка вечер ще висите на главата му и ще следите дали нещо не е забравено.
Проверявайте вещите на първокласника всяка вечер през първия месец, след това постепенно разреждайте надзираването. Дори и да е изграден вече траен навик сам да прибира всички учебници и тетрадки, ще има случаи, в които ще забравя нещо, но това вече ще е изключение.
Оставете го само да търси изгубената вещ
Най-лесно е да помолиш мама или татко, когато издирваш нещо. Но, ако оставите хлапето само да положи усилия, за да намери изгубената вещ, после ще си спомня колко много време му е отнело това и ще се постарае да сложи нещата по местата им, за да ги открива лесно. Когато виждате, че е разпиляло дрехите и играчките си, накарайте го да прибира всичко и напомняйте, че в хаоса трудно се открива каквото и да било.
Научете го да си записва важните неща
Купете малък тефтер на вашия ученик, в който да си записва всичко, което изискват учителите за следващите дни. Програмата за часовете също трябва да присъства на бюрото в писмен вид и така много по-лесно ще приготвя чантата с необходимите учебници за предстоящите часове. Вие също можете да оставяте бележки с напомняне да си вземе обяда, шише с вода, да не забравя якето.
Научете детето и преди да напусне конкретно място, да застане на едно място и да си зададе следните въпроси: „Забравих ли нещо? Прибрах ли всичко, което ми трябва в раницата?” Създайте му навик да огледа за забравени вещи мястото, на което е било и да провери дали е облякло якето си, взело ли е телефона си.
Използвайте повторения
На пръв поглед този подход звучи странно, но върши работа, можете да го пробвате, ако вече сте опитали всякакви начини да научите детето да бъде по-отговорно и организирано и все още няма резултат. Ако дъщеря ви непрекъснато забравя якето си в училище, я накарайте пет поредни пъти да го облече и съблече преди да излезе от вкъщи.
Същото можете да направите и с кутията с обяда, която синът ви все забравя да вземе. Нека пет пъти да я извади от хладилника и да я прибере в чантата. Тези упражнения със сигурност ще се запечатат в главите им и ще доведат до желаната промяна.
Не решавайте всеки проблем
Докато детето знае, че ще го спасявате всеки път, когато забрави нещо, няма да има стимул да бъде по-концентрирано и да се опитва да не забравя вещите си. Обяснете му, че сте много ангажирани в работата и няма да имате възможност вече да му носите закуската или тетрадка с домашно, която е останала на бюрото.
Това предупреждение няма да го накара да се промени мигновено и със сигурност отново ще забрави нещо вкъщи. Не откликвайте на поредната молба да притичате до училище. Нищо няма да му стане, ако пропусне закуската.
А за учебните помагала го накарайте да намери начин да се справи със ситуацията – да гледа от учебника на друго дете, да използва листове от друга тетрадка или да се извини на учителката, че е без домашно. Можете да помолите дори учителката да му напише забележка, за да му е за урок.
Не бързайте да заменяте загубеното с ново
Когато детето е твърде небрежно с вещите си и с лекота ги губи или чупи, не купувайте нови. Ако все пак се налага, изчакайте малко. Нека прекара известно време без любимия си вид играчка, а на по-късна възраст без телефон, слушалки или друга джаджа, която е изчезнала.
Освен това го накарайте да даде от спестяванията си или сам да изкара част от парите. Уговорете се с някой съсед или близък приятел, на когото детето може да помогне в някаква дейност. Най-добрият начин да се справите с разсеяността на хлапето е, да го накарате да понесе последствията от действията си.
Не познавам майка, чието дете да не е губило вещи. То е същото, като и да е чупило разни неща. Това е нормално, защото става за подрастващи, а те са все още незрели психически, умствено и физически. Те все още се учат и това е част от процеса на учене.
Не е задължително да става дума за проблем тип „невъзможност за съсредоточаване“ и подобни, за да се губят вещи. Представете си, че може просто по това време де се е случвало нещо много по-интересно за Вашето дете и то като резултат си е изкарало времето много добре, макар и със загубено яке.
Не вменявайте вина за загубите, не възпитавайте вещомани. Нека имаме свободни деца, волни в игрите, а не дресираме машинки. Колко хора в зряла възраст стигат до такава разсеяност в зряла възраст – малцина. С една дума – няма страшно и навиците ще дойдат.