Железен дефицит или дефицит на желязо в детския организъм. Нещо, което изключително в практиката често наблюдаваме и което много пъти е свързано и с желязодефицитна анемия, тъй като, както е известно, желязото като елемент влиза в състава на хема на хемоглобина.
И ако този микроелемент е дефицитен, респективно има дефект в образуването на хема и имаме недостатъчна стойност на хемоглобина, на хематокрита и на еритроцитите т. е. тези три показателя обикновено са снижени и тогава говорим за анемичен синдром.
Дефицитът на желязо е често явление, но по много простичък и естествен начин също може да се коригира. Много честа причина са заболявания на стомашно чревния тракт, т. е. когато то не се усвоява. Много честа причина е обаче, когато ние го даваме с храната, но поради неправилни комбинации то не може да се усвои, защото желязото е микроелемент, който е водоразтворим, т. е. той се усвоява в йонизирана водна среда, а не в мастна, не в липидна среда.
И тогава когато ние в храната може да имаме достатъчно желязо, но когато полеем салатата със зехтин, с олио, когато в супичките или в другите порции сложим много мазнини, особено и растителни мазнини, тогава това желязо, простичко казано, се слепва. То не може да се усвои и се изхвърля. Заедно с това не се усвояват и много други водоразтворими елементи – калция, магнезия и всъщност много пъти настъпва един полидефицит.
Пътят е този: дори да имаме нарушения на усвояването, поради някакво заболяване, това заболяване на епитела на клетките се коригира, когато ние коригираме храната, когато има нормален пасаж и когато това желязо респективно ще се усвоява напълно и ефективно. Когато – особено подчертавам – избягваме екстрахираните мазнини, вкл. зехтин и други студено пресовани мазнини, включително така модерните в днешно време кокосово масло, друго палмово масло, масло от авокадо, от орехи и т.н.
Нашето тяло не е приспособено да ползва мазнините в този неемулгиран вид, в този несвързан в естествени комплексни съединения вид. Тези мазнини плуват, така да се каже, като мастно петно в кръвта. Все едно в морето сме хвърлили петрол, който иначе е естествен, био продукт.
Неговото място не е там. Мазнините природата винаги дава в естествен, свързан, емулгиран вид и тогава няма да имаме нарушения в усвояване на водноразтворимите витамини и минерали и в частност на желязото.
Когато ние имаме тази храна, няма да имаме възпаление на стомашно-чревния тракт, които са израз на опит на организма да евакуира през лигавицата отпадъчни вещества и да може да ги изхвърли с изхожданията навън. Така че – естественото хранене по най-простичък начин ще коригира този железен дефицит.
От друга страна, в храната трябва да кажем кои продукти ще ни гарантират това желязно съдържание. Защото това желязо трябва да бъде в органичен, интегрално свързан, комплексен вид. Защото ако имаме железен дефицит и даваме някакъв железен препарат като лекарство, тези железни препарати дразнят стомашно чревния тракт т. е. те водят до възпаление и до последващо още по-дълбоко неусвояване на желязото.
Спираме железния препарат. Желязото в кръвта пада още по-силно, анемията е още по-изразена и тогава пак изписваме железния препарат и влизаме в един страшен порочен кръг.
Но това, от което ние осигуряваме желязо, са например следните групи храни: нека да гарантираме достатъчно зелени храни. Може да ги приготвяме като смути, да кажем, т. е. да бъдат в пасиран вариант. Когато смутито е сладко, децата с удоволствие го приемат.
Да гарантираме в голямо количество сурова, зелена, термично необработена храна, особено за зелените продукти. Тъй като термично обработените дават оксалова киселина и отлагат тази киселина в бъбреци и в други системи в организма, вкисляващи тялото въобще. Сурова, зелена, растителна храна.
Също така, от растителните продукти – зърнените, особено бобените култури, съдържат достатъчно желязо. Суровите ядки съдържат желязо, но нека не забравяме, че някои нутриенти задължително се приемат от животински продукти.
Желязото не е сред тях. Има го сред растителните, но моя опит показва, че само на растителна храна, включително желязото започва да липсва след даден период, когато няма животински продукти.
Суровият яйчен жълтък ще е един добър източник на естествено за нашия организъм желязо. И от животинските продукти, на първо място това е черният дроб, който обикновено предлагаме да го ползваме в един леко бланширан вид. Разбира се от доверен източник, проверен.
Тези дробчета могат да бъдат от пасищни пилета, зайци, телешки и т. н. Бланшираме ги за 30 секунди и можем да направим вкусни пастети като песто, като вид пастет, които пастети, които обикновено децата с охота консумират. Черният дроб ще гарантира желязото.
Да кажем дори една малка порция от 100-150 грама седмично би гарантирала това желязо. Но най-разумното е в баланса, т. е. когато това желязо е гарантирано от различни източници – и растителни в лицето на зелените растителни храни, на семената, в частност бобени варива, на суровите ядки, но да го гарантираме и от животински източници в лицето на черния дроб, яйчния жълтък и нетермично обработените меса.
Кои храни са богати на желязо не е изненада. Голямата изненада е, че в неподходяща комбинация с храни се влошава абсорбирането му. Това никой, никъде не го коментира. То е изключително важно, защото иначе всички усилия по спазване на хранителен режим богат на желязо са безполезни.
Храните с месо и с местен произход (яйца и дроб) обаче да се консумират несготвени или поусготвни за нашите хранителни навици е несвойствено и ни изглежда дори опасно.