Животински продукти в Системата на човешкото хранене – част 2 от Д-р Георги Гайдурков

Още повече, че нека да кажем за рибата – тя съдържа ненаситени мастни молекули, които са още по-термолабилни. Тоест термично обработената риба е дори по-силен канцероген от другите меса. Тя битува като нещо полезно, но всъщност след термична обработка е много токсична, особено ако рибата е печена и особено ако има тези места, на които скарата е дала черно върху тъканта на храната. 

Един френски лекар беше изчислил, че един сантиметър от черното върху месото, предизвикано от скарата, се равнява по канцерогенни вещества на двеста изпушени цигари. 

Но всичко това може да стане излишно по един много простичък начин – когато ползваме тези продукти в термично необработено, но пък традиционно състояние – мариновано или сушено. В нашата система имаме редица рецепти, в които месата ги ползваме сушени като филета, правим както сърбите казват, едни тънки плескавици, които сушим на вентилатор при около 35 градуса – една изключително проста процедура. 

Тоест не се нуждаем от специални дехидратори и други машинки. Месото се обработва или като се филетира и се начуква на много тънки пластинки и се суши във фурната на около 35 градуса. Ако нямаме показател за толкова ниска темпереатура, поставяме термостата между 50 и 0 и открехваме широко вратичката. Пускаме вентилатора и получаваме за около два часа и половина, най-много три, изключителен продукт. 

Най-простият практически критерий, за да не изпечем месото, защото това е изключително важно, преминем ли фаталните 42 градуса белтъкът коагулира и мазнината се превръща в други съединения. Тоест всичко това отива така да се каже „в другия свят“. Има съвсем други биологични отнасяния вече. 

Затова ние държим изключително този продукт да е сушен, а да не е полу-изпечен. Най-простият критерий е, ако поставим ръката си във фурната и пипнем металната решетка, въобще да не пари. Тогава съответно и месото няма да бъде изпечено. 

Много често децата предпочитат тези продукти като кайма. Смиламе с домашна машинка, добавяме подправки по вкус и оформяме едни много тънки кюфтенца, подреждаме на скарата и сушим по този начин. И получаваме нещо като печени кюфтенца, само че са сушени – нищо общо нямат с печено месо. 

Всъщност от опит трябва да кажа, че когато родителите приготвят това нещо, особено филетата, децата се изкушават и започват да консумират месата и директно, дори и неизсушени. Подобно на рецепти, които също са традиционни, като например италианското карпачо. Тоест децата имат този инстинкт да консумират тези продукти в нативен, непреработен вид. 

Нека да повторим – изключително важно е за здравето да използваме месата преимуществено в рецепти без термична обработка. Как обаче се предпазваме така че да нямаме инфекции, да няма паразити и т.н.? Идеалният вариант е да обработим предварително това месо с шоково замразяване – това е гаранцията за превенция. 

На практика ние приготвяме тези неща чрез дълбоко замразяване в камерата, като следим този продукт да бъде от доверен източник. Има ферми, които предлагат шоково замразени продукти, ако човек държи на тази гаранция. Но дълбоко искам да подчертая, че едно термично обработено месо така да се кажа задържа инфекции в нас много повече, отколкото е опасността от някаква зараза, спрямо която ние се предпазваме по изброения дотук начин.

Вижте също:

Част 1