Преглеждания: 2192
Използвани са материали на Стивън Гарбър, Мариан Даниелс Гарбър, Робин Фридман Спизман
Всеки велик музикант може да разкаже куп истории как се е опитвал да се измъкне от задължителните часове за упражнения, налагани му от амбициозните му майка или баща. Ще сподели и как е гледал с тъга през прозореца децата от квартала да играят, докато репетира с цигулката или пианото.
Но после бързо ще добави, че днес, свирейки на световните сцени, изпитва огромна благодарност към родителите си, че не са го оставили да се откаже. С практика се постига съвършенство, а дори и най-послушните деца биха използвали цялата изобретателност, на която са способни, за да избягат от упражненията.
Повечето човешки умения се нуждаят от много, много упражнения и повторения, за да се постигнат добри резултати и желания успех.
Специално при децата някои повторения могат да се постигнат чрез игра, но умението за писане например изисква упорита практика, която продължава няколко години. Упражненията, които обичайно най-много разстройват родителите и водят до конфликтите в семейството са тези, за които плащате: децата ви да се научат да свирят на някой музикален инструмент, както и тренирането на скъпи спортове като тенис, ски и конна езда, да речем. Проблемът тук е, че това са умения, които трябва да се развиват с години, родителите инвестират сериозно в тях, а рядко това се отплаща по начина и в сроковете, които вие си представяте.
Въпросът е дали вие наистина настоявате детето ви да се упражнява, оставили сте го да прави каквото иска или се ядосвате всеки път, когато то трябва да седне да свири на пианото, а отказва да го прави. Със сигурност е необходимо да се научи да полага усилия, за да има желаните умения. И след години ще ви благодари, защото ще му трябват през целия му живот.
Няколко съвета как да мотивирате детето да се упражнява или тренира упорито
Обяснете какви отговорности ще има
Децата трябва да разберат съвсем ясно, че новото им занимание изисква да отделят допълнително време и енергия извън тези, които инвестират в училище. Уверете се, че детето ви е готово да поеме такава допълнителна отговорност и най-вече, че наистина иска да го направи.
Не забравяйте да добавите и факта, че тренировките или репетициите ще съкращават значително времето за игра. Със сигурност ще има моменти, в които няма да може да отиде на рожден ден или друго забавление, защото му предстои концерт, мач, участие в театрална постановка и т.н.
Не му позволявайте да се отказва
Ако вече сте се убедили, че хлапето харесва заниманието, на което сте го записали и е инвестирало доста от времето си, не го оставяйте да се откаже в момент на криза. Ще има периоди, в които ще среща трудности и най-лесното решение за него ще е да избяга от проблема.
Ще има конфронтация с треньора или учителя, ще се скара с някой съотборник, ще претърпи неуспех на състезание, ще се преумори или ще му омръзне. Това са все поводи, заради които незрялото хлапе с лека ръка ще сложи край на досегашните си усилия.
Позволите ли му да се откаже, ще се прехвърли на нов спорт или друг курс, след това на трети, четвърти и т.н. Това обаче няма да му даде трайни умения в нито едно от заниманията. По-лошото е, че ще се научи и в живота така да бяга и да се отказва при всяка трудност.
Научете хлапето да следи часовника докато се упражнява вкъщи
Така ще знае колко време има на разположение за целта, кога приключва практиката и идва ред на подготовката на домашните за училище. Свиквайки да следи часовника, то ще стане много по-организирано и ще успява да се справи с всичките си ангажименти. В седмичната му програма спокойно ще можете да включите няколко допълнителни занимания, които да го развиват в различни посоки.
Направете таблица
По хоризонтала напишете дните на седмицата, а по вертикала – минутите за упражненията, които се налага да се правят у дома (от 0 до 45 например). Нека всеки ден от седмицата детето да оцветява колонката, която съответства на броя минути, в които то се е упражнявало – например, ако целта, поставена му от учителя е 15 мин. на ден, във вторник то може да е свирило на пиано точно 15 мин., в сряда – 20 мин., в четвъртък 12 минути и т.н. Дори само воденето на такъв график може да е достатъчно стимулиращо за децата да се упражняват редовно.
Това е криво разбрано постоянство. Звучи като чудесен метод да дресирам кучето си. Вие държите ли на детето си толкова, колкото на кучето? Или имате друго отношение?
Като слушам подхода ми прилича, че подобно занимание би отнемало половината от активното време на детето Ви. И ако то намрази това, което го карате да прави ще е нещастно. Не просто ще е нещастно, напол0вина живота му ще е провален и тъжен. Аз не искам това за моите деца…
Представете си, че детето Ви няма талант – приемете го. Тогава какъв е смисълът да го измъчвате да става музикант. Ще стане много техничен инструменталист, но никога изключителен музикант…
Аз винаги съм стимулирала децата си да правят неща, които са им интересни, които им доставят радост. И винаги им позволявам да опитват и още други и различни занимания. Ако разбира се са по-добри в едно винаги им го казвам, но никога не ги задължавам да го правят. Опитвам се да ги накарам, те да желаят да го правят. Принудата, дори и в по-меките и форми, не я приемам. Ако нещо се прави по принуда, то това вече заприличва на затвор. Доброволен затвор няма.
Психолозите, които препоръчват тези натрапчиви постоянства трябва да знаят едно – има световен шампион във всеки спорт, има и най-добър музикант на всеки инструмент, но те са само по един. Вероятността детето Ви да стане това е минимална и освен труда, който Вие отчаяно се приготвяте да бъде хвърлен в това не е достатъчен – нужен е и талант и известна доза късмет. Тази комбинация е толкова рядка, че не съм убедена дали има и минимален шанс да се случи на нас или на Вас. Вярно е, че ако не опитате няма как да знаете. Но ако детето Ви не е мотивирано, или Вашата упоритост го отврати от това? Тогава тези жертви заслужават ли си?