Преглеждания: 1252
Използвани са материали на Стивън Гарбър, Мариан Даниелс Гарбър, Робин Фридман Спизман
Не пестете похвалите
Дори звукът от цигулката, който синът ви успява да възпроизведе много да ви дразни и едвам да издържате, опитвайте се да се усмихвате мило. В крайна сметка вие сте най-добрата публика за него и е много по-забавно и стимулиращо да се упражнява, докато мама или татко гледат и слушат.
Уверете го, че винаги ще имате време да чуете или видите новите му постижения, дори по същото време да се налага да пуснете прахосмукачка или да изпратите важен имейл. Окуражавайте детето си да се стреми да се развива и напредва, бъдете максимално убедителни, когато това му се струва много трудно.
За да поощрите старанието, бихте могли да използвате и някакви награди, свързани с съответното занимание. Нови бутонки за тренировките по футбол, красиво трико за балет или художествена гимнастика, професионален микрофон, ако ходи на уроци по пеене, това са все идеи, с които можете да наградите усилията на хлапето. Разбира се, този тип поощрения не бива да се превръщат в традиция, защото много бързо малкото човече ще обърне нещата в своя полза и ще започне да ви манипулира и изнудва.
Награждавайте със стимули, които са свързани със заниманието на детето
Това, че виждате как детето ви се упражнява старателно е най-хубавата награда за вас самите, но в началото можете да го стимулирате, като добавите някаква допълнителна стойност.
Изненадайте го с ново трико, билети за концерт или спортен мач. Такава награда е естествен стимул, свързан със самото занимание и помага за създаването на модел, който детето да следва. Ако уроците на детето ви са индивидуални, говорете с учителя му, по няколко пъти в годината да прави рецитали с всички деца, на които преподава. Така детето ви ще се запознае с други деца, които споделят неговите интереси и в същото време ще има възможност да обменя натрупания опит и умения с тях.
Сключете договор с вече порасналото дете
Този подход би работил добре в ситуация, в която вече поотрасналото ви дете е уморено и отегчено от практикуването на конкретно занимание, но пък инвестициите, които сте вложили в него, ви се струват доста сериозни, за да зарежете уроците с лека ръка. Винаги в живота на детето идва момент, в който някои от активностите, които посещава надделяват над други и трябва да се вземе решение с кое да продължи и от кое да се откаже.
В този случай вие като родители може да помогнете на детето, като му обясните, че не е нужно да се отказва напълно от дадено занимание, достатъчно е да намали интензивността на тренировките например. Сключете договор за тренировките или упражненията, в който точно е описано, че те ще се провеждат много по-рядко от наложения до момента модел и то при определени обстоятелства – например:
„Договорът се сключва за период от 3 месеца, след изтичането на срока, той ще се ревизира. Алекс ще ходи на тренировка по футбол веднъж седмично (в петък), като преди това ще е написал домашните си. Тренировката продължава 1 час. Татко ще вози Алекс от вкъщи до тренировката, ще остане да гледа като зрител и след това ще прибере Алекс обратно вкъщи.“ – подпис и на двамата, дата.
„Насила хубост не става“. Това са казали бабите ни. Аз вярвам, че са били прави. Не вярвам, че можете посредством убеждения, сделки или подобни да накарате детето да упражнява определено занимание. Ако Вие настоявате, детето не харесва заниманието най – вероятният изход е детето да намрази това занимание. Познавате ли поне един човек, който е много успешен в определена дейност и в същото време я мрази?
В този ред на аргументи, бих постъпала по друг начин. На първо място трябва да се уверя, че детето ми има талант в заниманието, което упражнява. Бих се опитала обективно да оценя как той или тя се справя, спрямо другите си връстници. Ако заниманията се отдават на детето ни, винаги бих го окуражавала. Малцина деца ще изоставят занимание, в което са лидери, околните ги одобряват и те са успешни. Случва се, най – често в годините на пубертета, тийнейджърите губят интерес към всичко. Не бъдете твърде настойчиви, защото съпротива на детето с цел себедоказване ще доведе до пагубни последствия. Отстъпете, направете компромис, приемете разредена честота на заниманията и се целете само в едно – заниманията да не спират. Постепенно детето Ви, докато съзрява, ще открие ценността да бъдеш успешен човек и ще се върне още по – упорито към тези занимания. Това не е задължително, но е вероятно да се случи. Ако все пак не се върнете към това занимание, значи че детето Ви е осъзнало, че е достигнало лимита си или че интересите му са другаде. В края на краищата ние се стремим да имаме щастливи деца…