Преглеждания: 2207
Използвани са материали на Стивън Гарбър, Мариан Даниелс Гарбър, Робин Фридман Спизман
Децата сякаш имат радар, с който засичат винаги, когато водите важен разговор и точно в този момент те решават, че трябва да ви прекъснат, за да кажат нещо изключително важно, което не търпи отлагане.
И естествено, обикновено това е някаква дреболия:
- не намират част от конструктора
- настояват да знаят дали след две седмици ще могат да отидат на рожден ден на приятелче
- питат къде е синята топка
Същото се случва също, докато вършите някаква работа или срещнете познат на улицата. Винаги започва дърпане за полата или крачола и настоятелното: „Мамо, мамо, мамооооо…”.
Хлапетата прекъсват по две основни причини. Първата е, че искат вашето внимание. Втората – ако получават вниманието ви всеки път, когато ви прекъснат, оттам насетне не виждат причина това да се промени.
Прекъсването е дразнещо и вбесяващо, но най-вече е грубо и невъзпитано. Нещо повече, когато този отвратителен навик не се отстрани още в детските години, той си остава за цял живот.
Всички сме срещали възрастни хора, с които е почти невъзможно да се води диалог. При всеки опит да кажем нещо, те се намесват и не спират да прекъсват, дори когато са ви задали въпрос и вие правите опит да отговорите, но те вече са скочили във втора, трета, десета тема, без да ви слушат.
Вземете мерки навреме преди и вашето хлапе да се е превърнало в един невъзпитан и груб възрастен човек, с когото е трудно да се общува.
За да научите детето си да не прекъсва другите, докато говорят или вършат нещо, най-напред трябва да се погрижите то да усвои две нови умения: да изчаква и да се научи как да получи вниманието ви по подходящ начин.
Давайте внимание
Старайте се, доколкото ви е възможно, винаги да отговаряте на дъщеря си, когато прави опити да привлича вниманието ви. Така тя ще се чувства спокойна, че се интересувате от това, което я вълнува и няма да е твърде настоятелна всеки път, когато иска да ви каже или покаже нещо.
Ако не можете да отговорите веднага, дайте някакъв знак
Можете да вдигнете дланта или показалеца си, като искате да кажете: „Изчакай една минутка“. Но не прекалявайте и не оставяйте хлапето да чака твърде дълго.
Най-много след 2-3 минути прекъснете това, което правите в момента, похвалете мъничето за проявеното търпение и му отговорете. След това продължете заниманите или разговора си.
Увеличавайте постепенно времето на изчакване
Първоначално дайте сигнал на детето да изчака, вдигнете дланта или показалеца си, след няколко секунди прекъснете вашия разговор по телефона, за да отговорите на дъщеря си. В следващите дни и седмици увеличавайте постепенно времето преди да отговорите на питането на детето и не забравяйте да го похвалите за проявеното търпение.
Все пак бъдете реалисти относно времето, което давате на детето, за да ви изчака, за да приключите това, с което сте се захванали.
Поставете го във вашата ситуация
Ако детето е по-голямо и все още продължава да прекъсва разговорите ви, дайте му нагледен пример как се чувствате в тези моменти.
Докато е увлечено в разговор с приятелче по телефона, настойчиво се намесете. Със сигурност ще има нервна реакция. След като приключи разговора, задължително му обяснете, че вие се чувствате по същия начин всеки път, когато то ви прекъсва.
Заедно с детето определете кои ситуации са спешни и изискват незабавната ви реакция
В това число могат да влизат предупреждения затова, че сте забравили да изключите котлона или ютията или пък някакви спешни лични нужди на детето например, да му помогнете да отиде до тоалетната.
Разигравайте предварително различни ситуации. Преструвайте се, че говорите по телефона, а в същия момент детето има нужда от помощ, иска спешно да ви пита нещо или е открило, че в банята се е спукала тръбата.
Предупреждавайте детето, когато се нуждаете от няколко минути, в които да не ви безпокои
Обяснете по разбираем за мъничето начин, че имате важен разговор или трябва да свършите някаква работа и за определено време не бива да ви прекъсва.
Настройте алармата на часовника да звънне след изтичане на определените от вас минути и кажете на сина си, че щом чуе звънването на алармата, веднага може да дойде при вас. И направете точно това, веднага щом приключите с работата, обърнете внимание на детето.
Не го оставяйте да скучае
Измислете предварително с какво да ангажирате детето, докато то изчаква да приключите разговор или задача. За малкото човече дори няколко минути могат да са като цяла вечност.
Преди да започнете да приготвяте вечерята, помогнете на дъщеря си да избере подходяща игра или занимание, например да рисува, да играе с пластилин или да преоблече любимата си кукла. Така спокойно ще приготвите храната, а в същото време тя ще се учи да се забавлява сама.
Награждавайте търпението
Бъдете сигурни, че детето ви е способно да развихри до краен предел въображението си в опитите да привлече вниманието ви.
В състояние е:
- да създава невъобразим шум
- да пищи
- да тропа с играчки
- да ви дърпа за крака
- да направи беля, само и само да спрете със своето занимание.
Придържайте се към първоначалния план да започнете със съвсем кратко време, което изисквате от детето си, за да изчака да приключите със задачата си. Поставяйте си реалистични цели и не забравяйте всеки път да го похвалите и наградите за търпението.
Използвайте системно игнориране
След като детето вече се е научило да ви изчаква и знае кой е приемливият начин, за да се обърне към вас, вече не е необходимо да му отговаряте когато ви прекъсва. Но, ако все пак опитите му да ви задава въпроси, докато говорите по телефона продължават, игнорирайте ги.
Ако се налага, идете дори в друга стая. Това може да го ядоса и да пробва да привлече вниманието ви с по-висок глас, но в крайна сметка след няколко опита, ще се откаже.
Всички деца в моментите на израстване започват да прекъсват по време на разговор. Това е много хубаво. Ясен сигнал е, че детето не е апатично, разбира разговорите и има мнение по темата. Всичко това е признак за съзряване на детето и интелектуално развитие. Да се научим да водим правилно разговор е технология. Няма нищо сложно. Не е и притеснително, че детето е нетърпеливо. Аз редувам подходите.
Понякога позволявам да ме прекъсне, отбелязвам, че съм била неправилно прекъсната и го оставям да се изкаже. Тогава най – често детето „излиза“ с твърдение или разказ, който е лошо формулиран, защото не е осмислен достатъчно дълго. Тогава след неговото изказване аз задълбочавам темата, задавам допълнителни въпроси, измествам цялото внимание върху него. Така детето разбира, че не е подходило правилно, защото се оказва неподготвено. Следващия път, докато обмисли какво да каже ще е дошъл неговия ред за изказване.
Вторият ни подход е да усетя кога сме на ръба на прекъсване, давам знак с очи, казвам запомни какво искаш да кажеш и продължавам с изречението си. Опитвам се да направя малко по – дълъг изказа си, за да създаван търпение у събеседника, да тренирам паметта му и веднага след като спра му давам думата.
В момента вече сме толкова напреднали в тази игра, че вече тренираме как се води дискусия и спор – естествено без да сме наясно каква е играта.