За освобождаване от всякакъв вид страх можете да използвате масажи. Ако помолите майката редовно да прилага масажи на бебето, това ще бъде най-доброто, което може да се направи за премахването на каквито и да е страхове или отрицателни емоции у бебето.
Това е много добро за развитието на детето, за да усети любовта на майка си и да се чувства сигурно чрез майчиното докосване. Тези масажи ще помогнат много на майката да предаде положителната си енергия и детето ѝ да расте с кураж, без страх.
По принцип всички видове енергийни източници са в областта на пъпа. Пъпът е енергийната връзка, така че, когато има някакъв вид страх или болка, цялата енергия се натрупва в пъпната област. Затова, когато се обгърнете и направите ето така (показва), вие някак си събирате цялата енергия, за да оцелеете.
Ще видите, че това може би е една от причините, заради която бебетата спират да плачат, когато ги обгърнете плътно – защото се чувстват по-сигурни, тъй като това държи енергията им.
Дори малките бебета се стресират
Те имат свои нива на стрес и когато са стресирани и плачат, те показват и освобождават емоции и напрежение. Понякога не е толкова лесно да се обясни защо точно плаче бебето.
Възпитанието, ценностите и вашият подход към детето са важни
Понякога искате да създадете страх, за да създадете дисциплина. Но понякога този страх, който искате да използвате за създаване на дисциплина, може да потегли в грешна посока. Така че трябва да внимавате, когато учите детето си на такива неща.
Например, ако се обърнем към историята, много от хората, които са създали история, започват работа на възраст 15 или 16 години. Те са ставали независими на 14-годишна възраст.
Сега – също. Обърнете внимание на историята на Марк Зукърбърг, създателят на Facebook – той започва самостоятелната си кариера на възраст 14-16 години. Така че тук става дума за начина, по който виждате детето си и неговия потенциал, как го отглеждате, колко доверие му имате – как можете да увеличите самоувереността му.
Вземете това решение според личността и особеностите на вашето дете. Отговорност на родителите е да прокарат правилните идеи в съзнанието на детето, да го отгледат без страх, да го отгледат като добър човек.
Страхът влияе на хората в зависимост от възрастта им
Когато сте млад, умът ви е безстрашен, тъй като не усещате опасност. На средна възраст, когато сте млади, също има страх, но сте толкова пълни с енергия, че сте убедени, че можете да се борите и да победите, така че можете да надделеете над страха. Защото сте млади, природата ви дава тази възможност да се борите срещу природата.
Но когато остарявате, вие осъзнавате, че не сте същият човек, както на 20 години. И някак си започвате да разбирате, че това ще бъде така до края на живота. Тези видове сигнали създават страх в съзнанието ви. И това е влиянието му – ще видите, че старите хора се грижат за себе си повече от хората в млада възраст или децата. Това е съвсем нормално, това е нормалната психология.
Ако оставите децата си в ръцете на стари хора, те ще прокарат собственото си разбиране в умовете им – да бъдат внимателни, или може да се каже – да бъдат изключително внимателни и да не се впускат в приключения, които могат да доведат до злополука.
Така че, когато отглеждате дете – то трябва да бъде с по-млади хора, или с други деца на подобна на неговата възраст – а не да бъде през цялото време с дядовци и баби. Трябва да има някакъв баланс. Не може да държите децата през цялото време с дядовците и бабите им. Ако направите това, тази информация ще бъде предадена на децата ви.
Когато някой се грижи за детето, трябва да внимавате какъв вид информация би получило детето ви, докато е оставено на грижите на този човек.
Трупане на страх, според мен е версия на натрупан стрес.
Източниците могат да са много и разнообразни – от сблъсък с нови непознати хора, през лошо отношение до смяна на обстановката. Най – важният фактор е домашната среда. Няма как от нервни и стресирани, нехармонични семейни отношения, да се оформят здрави, спокойни деца.
Опитвайте се да не носите у дома стреса. По – разумно е децата поне в по – ранна възраст да не знаят кое би ги стресирало.
Другото много важно нещо е възпитанието – какви са нагласите на детето, колко податливо е станало на стрес фактори. Родители също имат за задача да се формулира кои са наистина важните неща, кои са целите върху които следва да се фокусираме. Така при формулиран ясен мироглед много дребни неща ще станат маловажни и посъзнанието ще ги игнорира от списък със стрес фактор.