Непоносимост към лактоза? от Д-р Георги Гайдурков

Човешкият организъм е приспособен да приема мляко, защото е бозайник и това е ясно и за децата. Но човешкият организъм, както на всеки бозайник, е еволюционно и биологично приспособен да приема майчино мляко. Няма биологичен вид в природата, бозайник, който да бозае от друг вид бозайник. И както и СЗО съветва – до шестия месец бебето, кърмачето трябва да бъде кърмено с майчина кърма. 

Дори в случаите на хипогалактия, които са много чести, което е друга тема, която обсъдихме, дори и тогава би трябвало да се потърси източник, банка на кърма, така че детето преди всичко да може да приема истинска, автентична, оригинална майчина кърма, а не артефакт на кърма, не изкуствена храна. 

Когато детето бива хранено с такава кърма, то няма алергия към лактозата, защото в този период то разполага, неговият организъм разполага естествено с лактаза т. е. с ензима, който разгражда лактозата. След даден период обаче, тази лактаза намалява и тогава организмът дава индикацията, че този човек вече е достатъчно пораснал и няма нужда да бъде кърмене. 

Но го има и следният момент, че ако едно дете бива кърмено по-дълго време, което е особена препоръка, тогава и лактазата по-дълго време се продуцира и се синтезира в лигавиците на нашия стомашно-червен тракт и тогава по-дълго време това дете е способно да разгражда и лактоза. 

Но основното, което трябва да подчертаем е – бебето е приспособено да консумира майчино т. е. човешко мляко, а не животинско. Защото ако храним с краве мляко, където особено казиеинът е една груба, неестествена за човека молекула, тогава може да се появи естествена и всъщност разумна от страна на тялото, резонна, добра реакция на непоносимост към тази животинска лактоза и към казеина. 

Практическият съвет е майката да може да кърми детето поне до шестия месец. Най-добре – повече. Особено препоръчително е до две и дори – до три години – тогава този детски организъм, вече захранен с другите храни, ще се развива нормално физиологично, подпомогнат от майчината кърма. 

И колкото може по-късно ние да въведем в менюто, по-скоро за разнообразие, животински млечни продукти, задължително преминали млечно-кисела ферментация, както е сиренето и киселото мляко. При всеки случай, моят съвет е те да се добавят след една годинка, и то – като допълващи храни (донякъде – дори като храни за удоволствие), без да има биологична потребност. Биологична потребност има от майчино мляко, затова е добре това кърмене да продължи и по-дълго.

Още един много важен момент при алергията към мляко. Защото има алергия и към майчино мляко. Това в описано също. И тогава възниква въпросът – как така най-естествената храна за детето може да бъде противопоказна? Отговорът не е труден, защото ако погледнем причината, виждаме и отговора. 

Майчината кърма естествено се синтезира в майчиния организъм от храната, която пък на свой ред майката приема, т. е. майчината храна е съставена от молекулите на храната, която майката е консумирала. И ако тази майка консумира много junk food, да кажем, ако тази кърма вече е токсична по своето естество – тогава може да има алергия, т.е. непоносимост и свръх реакция дори към родната майчина храна. 

Ако такова нещо е налично и го установяваме, то трябва задължително да се коригира храненето на майката. Всъщност, отговорността на майката е много голяма и поне за този период моя съвет е тя да бъде изключително внимателна към своето хранене, защото наистина храни двама човека. 

Не само в утробата, когато е бременна, но и след това, когато кърми, тя се грижи за двама – т.е. храната, която приема не трябва да е токсична, от една страна, а от друга – да бъде пълноценна, т. е. същото това пълноценно хранене, за което говорим, че би трябвало да възпитаме при децата. Първо то трябва да бъде еталон за майката – еталон, който след това бебето по естествен път ще изкопира, ще научи и ще може да упражнява вече като поведение в своя живот по най- естествения, простичък начин.