Съветите на д-р Гайдурков: рецепти с варива 1 от Д-р Георги Гайдурков

Освен суровата компонента, когато говорим за структуриране на нашия обяд, тогава можем да включим зърнени и бобени варива. 

Оказа се, че те също са един много добър елемент, необходим на нашето човешко хранене. От зърнените продукти предпочитаме да дадем превес на безглутеновите, дори без да е диагностицирана непоносимост към глутена. 

Една голяма част ако осигурим зърнени варива без глутен, те се приемат много по-леко, липсва това лепило глутенът, и храната много по-лесно се хидролизира в стомашно-чревния тракт и се усвоява. Но за здравия човек, разбира се, глутенът не е изключен.

От тези зърнени варива можем да ползваме кафяв пълнозърнест ориз, даваме приоритет на един сорт – басмати. 

Той е много по-вкусен, много по-различен като органолептични и като вкусови качества в сравнение с другите пълнозърнести оризи, които повечето пъти стоят като варено жито и не всички деца и не всички възрастни ги харесват. Така че един сварен ориз басмати може да бъде част от нашия обяд. 

Но и други зърнени варива – така модерната сега киноа, канихуа, братовчед на киноата, варената царевица. Аз лично моята практика не съм срещнал дете или младеж, който да не харесва варена царевица. 

Може другите неща да не ги харесва. Има деца, които по една или друга причина консумират само джънк фуудс – чипс и пържени филии – но когато стане дума за варена царевица, варена царевица всички обичат. 

Имаме и други варива като лющено просо или други, макар и съдържащи глутен – лющеният овес, който има много балансни вещества, включително и разтворими фибри, и действа изключително благоприятно за моториката на стомашно-чревния тракт, дава добър пасаж. Освен това, нека да споменем, когато имаме такива балансни вещества в нашата храна, те се наричат пребиотици. Те са храна за нашата пробиотична флора. 

И по този начин ние, така да се каже, си завъждаме и си гарантираме тази резидираща флора в дебелото черво, която се оказва, че всъщност осигурява около 75% от нашия имунитет, от нашата защита. Именно защото стомашно-чревният тракт е бариерата, мястото, границата, където един свят се среща с друг. 

Околният свят на природата, светът на храната, се среща с нас и се превръща в нас самите

Храната се превръща в тяло и в живот. Именно затова тази граница може да бъде фатална, ако тя бъде пробита, ако тя не е какво трябва да бъде, ако там има пробойна и например там има синдрома на така наречените пропускливи черва – нещо, което е изключително актуално в днешно време. 

Тогава една молекула, да кажем белтъчна или друга, която не би трябвало да прониква през мембраната, може да постъпи в кръвното русло и да отключи алергии и даже тежки автоимунни реакции на тялото. Затова е изключително важно ние да сме много внимателни към нашата лигавица и в частност към нашата флора, а баластните вещества са тези, които осигуряват храната на нашите добри бактерии, които живеят в нашите черва. 

Всъщност много автори казват, че в нас има повече чужди и бактериални клетки, отколкото наши собствени

Нека не забравяме, че ние непрекъснато сме в една симбиоза с една огромна микрофлора, която живее в нас и по лигавиците на нашите органи и тя е всъщност част от нас. Когато гарантираме тези зърнени варива, за които говорим, тогава гарантираме и тази защита на тялото.