Преглеждания: 3840
Всъщност, детето трябва да се възпита и това е процес от възпитанието – да консумира здравословната храна на своето семейство.
Затова първо променяме себе си – още от концепцията, от зачатието, още от преди това. Просто този процес по естествен път върви натам. Нищо особено не променяме – просто ние се храним здравословно. И без нищо да говорим, детето копира нас. Това са естествените модели на поведение. И когато ние имаме естествено, здравословно поведение, то по естествен път се предава на детето.
Както, да кажем, езикът – никой не учи детето на граматика, но те научава перфектен, нативен, майчин език. Ние никога не можем да го научим чрез граматиката така, както детето го учи директно. По същия начин е и храненето. Не е необходима да учим нещо изкуствено – просто се храним здравословно.
И все пак, в най-основни насоки – какво да направим след шестия месец? Всъщност, самото бебе ще ни подскаже – с поглед или с пръстче. То ще се опитва да се докосва до нашите храни и да проявява любопитство. Тогава е дошъл моментът. От седмия месец обикновено съветът е вече да предлагаме от нашите храни. В частност – зеленчукови пюрета.
Но не готови консерви. Странно е, че много пъти се дават такива съвети. А дори за нас самите, възрастните, не е добре да ядем консерви, а камо ли за децата! Това е пълна безсмислица. Ако за себе си казваме, че не трябва да ядем консервирана храна, още повече трябва да се грижим за това нашето дете да не яде консервирана, а жива храна.
Най-добре самата майка може да приготви зеленчукови пюрета, и то предимно сурови. И включително зеленолистни, като в началото ги пасираме.
Всъщност, древните форми на захранване се изразяват в това, че майката сдъвква храната и я дава на детето. Може да приготвяме пюрета, както и плодови кремове от най-различни продукти. В края на седмия месец, може да предложим и прословутия суров жълтък.
Ако ние много се страхуваме от тази салмонела, която много ни е уплашила през последните години, което не е традиционно. Традиционното е, че суровият жълтък присъства от векове в човешкото хранене, включително на децата и най-вече на тях.
Ако много се страхуваме, може да изберем пъдпъдъчи яйца. Знае се, че при тази птица няма салмонела и там е още по-сигурна тази превенция. Хубаво е тогава да започнем да предлагаме суровия жълтък. Да кажем, един кокоши или четири пъдпъдъчи на ден.
Обикновено такова е съотношението. Нека не се страхуваме, че към килограм телесно тегло един жълтък идва много за едно дете, в сравнение с нас.
Не, детето расте много по-бързо. Всъщност, ние преставаме да растем, поне видимо, макар че нашето тяло се променя непрекъснато. Детето има нужда от много повече белтъчини, мазнини, холестерол, защото то расте. Поне един жълтък на ден и ще откриете как лакомо, с каква стръв децата се насочват към тази естествена за тях храна.
Гайдурков е напълно прав – ако детето е заяло от ден 1 здравословна храна, ако е свикнало с този вкус, то тогава няма да има проблем в бъдеще с липса на сол, или с вкуса на храната. Всичко е въпрос на навици.
За пръв път чувам, че при пъдпъдъчи яйца няма опасност от салмонела. Знаех, че по принцип са с по-малка вероятност да предизвикат алергии.
Суровият жълтък е опасен при кокошите яйца. Но има решение – при термична обработка около 80 градуса (не съм сигурна за градусите дали са 70 или 80) жълтъкът запазва повечето си хранителни свойства, но при тази температура са убити всички вредни вещества.
По отношение на свежите зеленчуци за захранване на бебета – няма никакъв спор, че те са задължителни. Заради глобализирането на света лесно се намират целогодишно. За съжаление и земеделието е станало масово производство – като резултат трябва да се внимава за произхода на зеленчуците – да не са торени прекалено. Торенето с изкуствени торове без контрол може да доведе да завишено съдържание на нитрати. Торенето с естествени торове, които не са проверени може да доведе до съдържание на различни „коли“ в зеленчуците. Не е елементарно.
Птичето месо също не е съвсем прост избор – кокошката е мръсно животно. Яде почти всичко, винаги от земята. Няма как да не се заразява с всевъзможни бактерии и това да не отива в месото и. Не случайно в промишленото отглеждане на пилета ги тъпчат с антибиотици и всевъзможни други химии.