Преглеждания: 2305
От осмия месец вече можем да предлагаме предимно безглутенови зърнени варива – царевица, ориз, лющено просо. Може и по-модерните киноа, канихуа и др. Постепенно можем да въвеждаме и бобови култури. Много добре сварени.
В началото тези храни могат да се пасират, разбира се. Ако трябва да разреждаме – много важен момент! – не разреждаме с вода. Това се отразява изключително зле на стомашно-чревния тракт, най-малкото защото с тази вода ние разреждаме ензимите, с които нашите храносмилателни сокове смилат храната.
Храната не се смила от вода. Не се смила от това, че е течна. Тя се смила от ензимни системи. Ако ние предлагаме супички и течна храна, ние разреждаме тези сокове и храната не се смила. Въглехидратите ферментират, образува се дори алкохол, а белтъчините гният. Образуват се много токсични деривати. От друга страна, по този начин има недохранване.
Затова, предложението да е плътна храна, а разреждането идва с жива храна. Ние можем да разредим със сок от морков, с фреш от морков, с прясно изцеден сок от стъблена целина. Може с краставичен сок. Тоест, ако предлагаме супи, нека течният компонент да бъде фреш. Това е нещо изключително важно и иновативно, може би дори странно, но изключително важно.
Ние подаваме жива храна. Дори когато разредите едно пасирано вариво, да кажем ориз, киноа или царевица, ако го разреди със сок от морков, краставица или стъблена целина, ще получим супа. Но тя ще бъде жива и лесно смилаема. Ако това е супа с вода, тя ще бъде изключително трудно смилаема и ще наруши храносмилането на детето.
От осмия месец може да подаваме и сурови ядки, предварително накиснати, смляни на песто. Тях можем да подаваме в началото по лъжичка. Както е известно, всяка нова храна може да бъде по чаена лъжичка. Тестваме, приема се добре и увеличаваме количеството така, че да бъде свободно, както всъщност самото дете предпочита.
Не го ограничаваме, предлагаме, но и не насилваме за нищо. Детето си е самостоятелен човек, нищо че е малък човек. То има вкусове и предпочитания, които би трябвало да уважим. Предлагаме. Което се приема – да, което не – не му е дошло времето.
От деветия месец вече можем да включим и черния дроб – бланширан, направен на пастет. Децата обикновено обичат пастета. В този период може да опитаме рибата. Да не бъде термично обработена, предварително замразявана и гарантирана, под форма на пюре, овкусена по подходящ начин.
От деветия месец можем спокойно да прилагаме и суровите меса. Сурови в смисъл сушени, термично необработени, пасирани. Може да правим тези кюфтенца под форма на кайма. В началото могат да влизат като малка част, компонент към другите храни.
Десети, дванадесети месец, годинка – като физиология това е на практика един зрял човек. Над годинка детето трябва да яде това, което яде семейството. Няма ограничения. Разбира се, пак ще кажа – то има своите предпочитания.
Ние предлагаме семейната храна. Това е ефективният и добър процес на възпитание – когато заложим здравословния модел първо за себе си и го предадем по този естествен начин на нашето поколение. Когато ние се храним здравословно, автоматично и децата се учат.
Защото, в противен случай, ако им даваме различна храна, тогава идва моментът, в който в кабинета идват деца, които не ядат никакво сурова храна. Ядат само чипс, солети и пържени филии. Това не е рядкост, а почти всекидневие. Целия процес, който наблюдаваме с метаболитен синдром при децата, затлъстяване като част от този синдром и т.н.
Но защо се е получило така? Кой е дал този чипс на детето? Нима той и паднал от небето? Не, дала му го е майката, бабата или друг, може би с добри намерения. Трябва да подаваме това, с което се храним ние здравословно.
Ако ние подаваме солетите, за да се занимава… Храната не е занимавка, нито забавление. Тя е нещо много различно и много повече от това. Когато ние имаме правилния модел, ще имаме и правилното поведение, не девиантно поведение. И дори по-късно в училище, когато то се срещне и е в досег с нездравословните храни, то ще предпочете семейния модел.
Да, то ще тества тези храни, защото е любопитно. Но това, което е правило, и което правят мама и татко, то е златния модел, златната норма. И то дори да хапва от тези вредни храни, то след това ще се връща към здравословния модел, защото той е дълбоко кодиран в несъзнаваното, именно в ранното детство. То кодира бъдещото поведение като база.
Вижте също:
Препоръчва се да не разреждаме с вода, а със сок от целина, морков, краставица. Това е трудоемко, но да го оставим настрана. Някой да е чел какво е съдържанието на вода в сока от тези зеленчуци. Очаквам да е около 80%. В добавка ще има и цялата Менделлева таблица стигнала до там през изкуственото торене. Малко крайно е да се стига до подобен начин на приготвяне на храна. Иначе всеки специалист по хранене ще препоръча по време и веднага след хранене да не се пие вода.
Храната не е игра и не е забавление. Да така е, но въпреки това е хубаво да носи някаква наслада и удоволствие. Разбира се не бива да се прекалява, но и храненето, препоръчвано от доктор Гайдурков е тип крайност в другата посока.