Преглеждания: 2104
Една вечеря можем да структурираме така, като там включим животинските продукти, за които стана дума, че е хубаво да присъстват в една част от нашето меню. Разбира се, тази схема е основна и всеки човек и всяка жена може гъвкаво да лавира, като спазва най-общата структура.
Така че ние чувстваме нашия вкус и потребности, и можем да създадем, както в нашите книги, една чудесна и вкусна кулинария. Но нека специално да кажем за животинските продукти, защото това е от по-непопулярните неща, но е изключително важно и есенциално.
Категорично нашият опит показва, че термично обработените животински продукти, наред с термично обработената мазнина са едни от най-токсичните фактори в нашето хранене. Всъщност вероятно причината те да бъдат толкова токсични е отново мазнината, защото всяко месо, дори и сухото, съдържа процент мазнина, която мазнина деградира необратимо до изключително тежки токсични съединения при термичната обработка.
Нека не забравяме, че в българската традиция, и не само в българската, а в източната и християнска традиция 200 дни в годината нашите прадеди не са пипали животински продукт. Те са консумирали и готвили меса (не само, и в суров вид са ги яли, за който след малко ще кажем), но те са ги лимитирали като количество.
Човекът от много векове е знаел, че трябва да има някаква граница с тези термично обработени продукти, защото те разболяват човека. Това е категорично. Категорично опитът потвърждава това.
Но как можем да ги използваме, колкото и странно да звучи това, в термично необработено състояние?
Нека първо да кажем, че това е традиционно и че говорим за традиционни методики – това са мариноването и сушенето. И рибата, разбира се, тя е към месата.
Следим за източника – ферми, доверени източници и т.н. Основният фактор, особено за рибата, която има ненаситена мастна молекула в структурата на мазнините, която изключително тежко деградира до акролини – термично обработена рибата е много силен канцероген. Това е отдавна показано в много различни изследвания, например в китайското проучване – едно много известно проучване в нутрициологията.
Колкото повече термично обработени продукти се консумират, толкова повече растат дегенеративните заболявания. Особено пък по време на бременност трябва да сме особено внимателни с това.
Може би това е много странно в сравнение с много други съвети. Ако трябва да сме внимателни въобще, то бременната жена именно в името на себе си и на бъдещото си дете – те са цялостна и неразделна система – трябва да обърне особено внимание на тези продукти, те да бъдат в термично необработено състояние. Например рибата може да бъде маринована.
Например една фантастична рецепта – севиче
Всеки може да я види в интернет, това е маринована риба в лимонов сок с подправки. Става дума за домашни рецепти за мариноване, а не за купени. В никакъв случай не се препоръчват готови, защото в маринованите продукти и в сушените меса се съдържа най-тежкият възможен консервант – натриевият нитрит – Е250.
Можете да погледнете шунка, най-луксозна луканка – това са сурови меса и се продават във всеки магазин и се ядат от бременните – но те не са за препоръчване именно защото в технологията обикновено се влага като консервант натриевият нитрит.
Влага се и нитрат, но натриевия нитрит е изключително токсичен, за разлика от нитратите. Нитратите имат ниска токсичност, но нитрита е изключително токсичен. Той дава метгемоглобин, тоест краде кислорода от тъканите ни и дава ракообразуващия ефект.
Месата ние можем да използваме сушени, като за това има много лесни методики – ще ги откриете в нашите рецепти. Домашни рецепти. Тънко нарязано, месото се суши във фурната, на около 30 градуса, на вентилатор.
И за около два часа или два и половина ние получаваме филе, което е много, много атрактивно. Можем да направим кайма, която да оформим като много тънки кюфтенца, които също да изсушим на 30-35 градуса и се получава нещо, като (както се шегуваме и както казват нашите братя – сърбите) плескавици.
Стават изключително вкусни. Всеки, който е опитал това, казва: това са печени кюфтета. Не, това са сушени кюфтета – изключително вкусни и нямащи нищо общо сготвеното, термично преработено месо.
Как обаче ние можем да се предпазваме, защото веднага възниква въпросът и скепсисът е много голям за такива продукти, че те могат да бъдат рискови от гледище на различни инфекции, паразити и т.н. това., което е препоръчва като хигиенен норматив lege artis – както е по принцип – това е шоковото замразяване, което гарантира стерилност.
В практиката обаче, когато това не е възможно, ние препоръчваме е поне за три денонощия да замразим този месен продукт в нашата камера. Когато решим обаче да сме екзактни, можем да изискаме и шоково замразяване. Който се интересува, ще открие – има ферми, които предлагат шоково замразена продукция и където няма тези микроорганизми и тези паразити, които да бъдат рискови.
Всъщност, нека да кажем, че японските бременни жени ядат суши и там никой не го забранява на бременните. Тоест, нищо ново нямаме.
Много бременни у нас ядат луканка, филе – това са сурови меса
Но говорим, че те трябва да бъдат не купувани, а домашни – от доверен източник и приготвени от нас по този щадящ начин, без да образуват токсични съединения.
И вие ще откриете по този начин как с такива животински продукти не се разболяваме. И обратното – дори и месото да е био, ако то е печено, то веднага активира нашата флора и парадоксът е, че когато обработваме едно месо термично, за да не се заразим, ние веднага се заразяваме, активирайки нашата флора, където започват различни инфекции.
Всъщност когато ние ядем готвена, термично обработена храна – всеки може да направи този експеримент и да види левкоцитите след хранене, постпрандиално, както се казва, колко високи стават. Затова лекарят препоръчва да се изследва кръвта на гладно именно защото ние, ако сме яли, компрометираме изследванията. Защо ги компрометираме?
Защото термично обработената храна, особено животинската, веднага вдига левкоцитите. Тоест нашето тяло реагира на готвеното месо като към чуждо тяло, реагира като към инфекция, като към отрова – веднага вдига левкоцитите. Със суровото месо това не се получава. Сурово, в смисъл на преработено по тези класически методики.
По този начин, поемайки да речем един среден път, ние имаме суровите животински продукти от една страна. От друга – ще гарантираме добрата хигиенна практика и ние можем да удовлетворим това изискване. О една страна – да имаме сурова животинска храна, от друга – да гарантираме да няма инфекции и опасност.
Суровият жълтък е изключително ценна храна за бременната
Обикновено контра-аргументът е салмонелозата. Салмонелата, както е известно, може да се развива по черупката на яйцето и ако ние стерилизираме черупката, няма никакъв проблем. Пак нека да кажем – нашите баби така засилваха децата и така засилваха бременните.
Редица традиционни рецепти са със сурови яйца, например италианското тирамису, например френската майонеза е от суров жълтък, тоест ние не говорим за нищо ново. Суровите меса също не са нищо ново, това са традиционни храни. Просто припомняме стари практики, които могат да гарантират нашето здраве днес.
Вижте също:
Суровото месо ми звучи логично. Притеснява ме, че пътят от животното до масата е толкова дълъг, с толкова възможно пробиви в хигиената, че ми изглежда непостижим. По-скоро в следствие на тази статия да сведа мазнините до минимум.
Жълтъкът е известен. Използвам го и аз – в дресинг на салати и подобни неща. За да не изпадам в рискове и да се боря със салмонела използвам яйца от пъдпъдък. При тези птици вероятността от тази болест е минимална и дори на практика я няма.
Много харесвам подхода на д-р Гайдурков, но за да се организира подобно хранене е нужна цяла армия от асистенти – едни да набавят продукти, други да спазват технология на приготвяне. Звучи направо нереално.